Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 159
Перейти на страницу:

Бръшлянената дева сплетница провлече върха на тръна под нокътя на средния пръст на Хенрик. Вдигна го. Този път на връхчето имаше миниатюрно парченце.

Задоволството й бе ознаменувано от дълбок гърлен звук. Гордо показа находката си на останалите. Те изпискаха доволно. Само епископ Арк изгледа откритието кръвнишки.

Фамулусът отвори капака на буркана и го подаде на господарката си. По ръцете на съществото запъплиха хлебарки. Стотици от тях изтрополиха по пода и се пръснаха във всички посоки, преди да потънат в купчината клони. Изчезнаха за секунди.

Без да се впечатли, Джит потопи тръна в мръсната вода и я разбърка. След това го извади и видя как парченцето от него падна. Доволна от свършеното, отново концентрира вниманието си върху Хенрик.

Внимателно почисти останалите нокти на лявата му ръка. Откри още частици от търсеното съкровище, но не и под нокътя на палеца. С ъгълчето на окото си Хенрик видя усмивката на татуираните устни на епископ Арк и двата пъти, когато Бръшлянената дева откри малки люспици на върха на тръна. Всеки път потапяше тръна в смърдящата течност и находката изчезваше в мръсната вода.

Джит пусна лявата ръка на момчето и взе дясната. Прокара тръна под нокътя на показалеца му и се вгледа в него. Нищо. Стрелна епископ Арк със светкавичен поглед и отново се зае с нокътя, но и втория път не откри нищо.

Премина на средния пръст и обра нокътя още по-щателно. Трънът не закачи нищо. Повтори процедурата и щом се убеди, че е безполезно, се прехвърли на безименния. И под този нокът не откри каквото търсеше. Фокусира се върху кутрето, все едно там беше последната й надежда.

Когато трънът не изкара нищо освен мръсотия, отпусна ръце в скута си.

— Какво има? — Символите, покриващи тялото на мъжа, сякаш кипнаха, щом той се наведе.

Бръшлянената дева сплетница изхриптя гърлено няколко пъти.

— Джит казва, че имаме плът от жената — преведе фамулусът отстрани. Поколеба се, преди да довърши изречението. — Но нямаме от мъжа.

При рязкото изправяне на епископа и седемте фамулуса се отдръпнаха.

Една от тях се оказа недостатъчно бърза.

Той я сграбчи за гърлото и я придърпа към себе си. Движеше го чиста емоция. Съществото записука и се заусуква като попаднала в клопка змия, но не успя да избегне хватката му. Епископът очевидно беше изпаднал в дива ярост. Жертвата драскаше с нокти по татуираните му ръце, сключени около врата й, но не можеше да си помогне.

— Кажете на господарката си, че не съм доволен — изръмжа на останалите.

Няколко фамулуса моментално се наведоха около Бръшлянената дева и зацъкаха на странния й език.

Когато епископът придърпа нещастницата до лицето си и се взря в очите й, онази изписка и се сгърчи в ужасяваща агония.

— Марш обратно в гроба — процеди през стиснатите си зъби.

Докато Хенрик гледаше, вцепенен от ужас, фамулусът изгуби синкавото сияние, присъщо за останалите като нея. Изпод покривалото на главата й се извиха струйки дим. Цялото същество се сви и завехна, сякаш изсмукваха всичко от нея. Кожата на ръцете й потъмня и се сбърчи по костите и ставите на пръстите й, сякаш беше съсухрен скелет. Плътта на лицето й завря и стана на мехури, а после изгоря и се превърна в тъмна кожена маска. Почернялата кожа тлееше и се свиваше все повече по черепа й. Очите й хлътнаха в орбитите си. Челюстите на фамулуса се отпуснаха, а устните се дръпнаха назад, като оставиха венците й открити.

Епископ Арк метна безжизнените останки настрани.

Буреносно гневен, той закрачи обратно по тунела, от който беше влязъл. Свещите около него гаснеха, сякаш се движеше в покривало на мрака. Ръмжеше от яд и бяс.

Внезапно спря и се обърна. Втренчи се за момент в Бръшлянената дева и тръгна към нея. Свещите зад него отново се палеха с отдалечаването му.

— Поне разполагаш с мостра от плътта на жената, нали? — попита той Джит.

Без да откъсва тъмните си очи от него, Джит кимна и взе буркана от треперещата сянка зад нея. Вдигна го и го задържа, за да му покаже.

Епископът потърка измършавялата си брадичка с кокалчето на пръста си.

— Промяна в плановете. — Тонът му беше леден.

Петдесет и пета глава

БРЪШЛЯНЕНАТА ДЕВА СПЛЕТНИЦА се запъти към едва различима врата в задната част на стаята, а междувременно фамулусите се разлетяха наоколо и френетично задърпаха разни малки бурканчета от плетеницата по стените, а също и по-големи, част от разнородната сбирка, разпределена по ъглите на пода. Безнадеждна агония струеше от очите на малцината все още живи хора, впримчени в клонака по стените.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)