Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Епископът се ухили самодоволно на Бръшлянената дева.
— Ето. Пресни мъртвешки течности, които малките ти помощнички да изсмучат, за да те нахранят.
Големите черни очи на Бръшлянената дева бяха непроницаеми. Писъкът й беше стържещ и нисък, накъсан с няколко прищраквания.
Една от фамулусите, които наблюдаваха как Джит говори на странния си език, я изчака да довърши и се наведе към епископа, за да изрази презрението на господарката си.
— Джит иска да знае защо си дошъл.
— Не е ли очевидно? — Той посочи Хенрик. — Трябва да се уверя, че ще довършиш задачата, която ти възложих.
След дълго мълчание Джит кимна.
Епископът свъси вежди и символът на челото му се изкриви — центърът се измести по-ниско, смъкна се на нивото на веждите.
— И така, достатъчно време ми загуби. Стига толкова. Момчето най-после дойде. Захващай се с него.
Джит го изгледа за момент, след това съсредоточи вниманието си върху Хенрик и го повика с жест да се приближи.
Петдесет и четвърта глава
ХЕНРИК СЕ БОЕШЕ ДА ПРИСТЪПИ към Бръшлянената дева сплетница. Докато тя издаваше нежни звуци и го мамеше с жестове да се приближи, той не можеше да откъсне поглед от кожения шнур, с който устата й беше зашита така, че тя почти не можеше да я отваря. Някои от дупките там, където каишът бе пробил плътта, изпускаха розовееща течност, защото опитите й да го повика разкървавяваха раните.
Момчето се запита защо ли са зашити устните й.
Осъзна, че краката му го носят напред, въпреки че не бе имал намерение да се движи. Оказа се безпомощен, не можеше да спре да върви към нея, все по-близо до протегнатите й ръце.
Юмруците му сякаш сами се повдигнаха. Не бе способен да ги спре с усилие на собствената си воля. Водеха я към нея.
Ръцете й, покрити с тъмни петна — дори не му се мислеше от какво, — жадно се сключиха около китките му. Вече съвсем близо до нея, долови странна миризма, не беше силна, но той усети как му се повдигна. Не можа да я определи, ала сбърчи нос, а гърлото му понечи да се стегне конвулсивно и той едва си поемаше дъх.
За такава дребна женица Джит имаше невероятно силни пръсти. Той се опита да се дръпне, но не успя. Почувства захвата й като капан. Нищо не можеше да направи, беше изгубил контрол над себе си.
Джит издаде още един вибриращ, цъкащ, писукащ звук. Колкото повече Хенрик се приближаваше до нея, толкова повече се вглеждаше в дълбоките й черни очи с безумен ужас, неспособен да помисли какво иска тя от него и какво ще му причини.
Главата й се приведе към момчето и от устните й се изтръгна същият звук. Хенрик не я разбираше. Само долавяше, че иска нещо.
Една от фамулусите се наведе към него през рамото на Бръшлянената дева.
— Отвори си юмруците — нетърпеливо изсъска тя.
Дъхът му излизаше на кратки, учестени пресекулки, той вложи цялата си мощ и се опита да изпълни нареждането. Въпреки усилията ръцете му не се отпускаха. Беше ги стискал толкова дълго, че се бяха вкочанили като стегнати възли. Колкото и да се опитваше, колкото и да искаше да се подчини, не можа да накара пръстите си да се отпуснат. Зяпаше ги, отчаяно се опитваше да ги накара да се отворят, изпълнен със страх пред това, което Девата можеше да му направи, ако не изпълни заповедта.
Джит изглеждаше незаинтересована. Непоколебимите й пръсти започнаха да откопчват неговите един по един. Болеше го от силата, с която тя ги опъваше, след цялото това време, в което бяха стиснати в юмруци. Пръстите му бяха изтръпнали и усещаше бодежи във всеки един от тях, докато тя ги движеше. Джит обаче не спря, не показа съчувствие към стенанията му.
Не след дълго успя да разгъне всичките му пръсти. Изпъна ръцете му напред, притисна ги между своите една по една, погали ги за малко, сякаш да облекчи схващането и да се увери, че ще останат отворени, а след това ги обърна с дланите надолу.
Бръшлянената дева измъкна една клонка от струпаната купчина зад себе си. Той забеляза, че на края й има дълъг, зловещ трън. Без да знае намеренията й, инстинктивно се опита отново да се отдръпне, но тя лесно придърпа ръката му по-близо, защото все още стискаше лявата му китка като в менгеме. Почувства се като животно в капан, което след малко ще одерат.
Както държеше ръката му неподвижна, Бръшлянената дева прокара върха на тръна под нокътя на показалеца му. Повдигна тръна към светлината и го огледа внимателно. Хенрик не смееше дори да гадае какво прави тя и какво би могла да търси.
Видя как една от фамулусите отзад до стената се опитва да измъкне буркан, заврян сред плетеницата от клонки. След известно усилие бурканът най-накрая поддаде. Фамулусът го взе, застана до Джит и зачака търпеливо, докато следеше работата на господарката си.