Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Докато фамулусите подреждаха бурканите по земята около Бръшлянената дева, епископ Арк стоеше отстрани със скръстени ръце, без да изпуска приготовленията от кръвясалия си поглед. От време на време някой от шестте фамулуси го стрелкаше с очи. Но не и Джит. Девата тихо продължаваше да чертае знаци в пръстта в центъра на кръга от буркани.
Както си припяваше и рисуваше, тя отваряше по някой буркан, бъркаше настойчиво с ръка в тъмната течност, вадеше по нещо меко и слузесто и го хвърляше в средата на рисунките си. Междувременно продължаваше да си тананика и припява.
Бръшлянената дева сплетница протегна ръката, в която държеше жезъла си, към ниските облаци, които се носеха над главите им. Измънка няколко прищракващи звука, наведе се и постави жезъла си напряко през символите, които беше начертала в пръстта.
Картините на земята засияха.
За изумление на Хенрик, докато Бръшлянената дева продължи да си напява тихичко и вдигна и двете си ръце към небето, облаците над тях застинаха неподвижно.
Петдесет и шеста глава
ХЕНРИК СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ ВЯТЪРЪТ Е УТИХНАЛ и затова облаците са неподвижни, но после ги видя как тръгват пак. Вместо да продължат да се реят по небето, се завихриха в кръг над главите им. Разпростряха се в дълги спирали и се завъртяха над ясния, сияен символ, начертан на земята, който ги отрази като огледало. Оранжеви искрици присветваха и осветяваха облаците отвътре.
Междувременно шестте фамулуси бяха утихнали в транс от напевите на господарката си. Обикаляха в кръг около нея също като облаците над тях. Краката им не докосваха земята, докато се рееха около Джит и постепенно набираха скорост. И облаците се ускоряваха, докато проблясваха в оранжеви и жълти светлинки точно като искрящите символи на земята.
Ниските ритмични звуци на Бръшлянената дева станаха резки. Докато фамулусите и облаците се движеха все по-бързо и по-бързо, Джит нададе болезнен пронизителен писък. Все по-висок и все по-силен. Хенрик си запуши ушите, за да притъпи болката от звука.
Внезапно шестте фамулуси започнаха да се разпадат. Хенрик гледаше зяпнал как от сияйните им форми заизлизаха противни същества с дълги костеливи ръце и крака. Бяха прегърбени, с петна по слизестата си плът. Без коса. На грапавите им глави изпъкваха оцъклени, ядни очи и озъбени уста, които разкриваха зловещи остри зъби.
За разлика от фамулусите, от които излязоха, тези същества не сияеха. Искриците от облаците над тях и знаците на земята под краката им отразяваха мократа им петниста кожа.
Хенрик видя някакви други същества да изпълзяват от могилите, където бяха камъните. Всяко от тях се бореше и дърпаше, за да се измъкне от пръстта. Все повече от тях успяваха да си проправят път през могилите и да се присъединят към онези, които се въртяха около Девата и танцуваха като подивели животни.
Но не бяха животни.
Въпреки че изглеждаха живи, в тях нямаше живот.
Хенрик си помисли, че приличат на надигнали се от гробовете си мъртъвци, които танцуват и хаотично размахват ръце под звуците на Бръшлянената дева сплетница.
Погледна към ниската тъмна купчина от клонаци. Осъзна, че могилите навярно са гробовете на хората, приклещени в стените. След като Бръшлянената дева ги използваше за каквото й бяха нужни, биваха заравяни тук, за да бъдат призовани, ако й потрябват отново.
Хенрик осъзна, че тя навярно е същество от подземния свят, издънка на самия Пазител.
В центъра на откритото пространство се събираха десетки уродливи фигури, от тъмнината на блатото непрестанно прииждаха още и още, за да се присъединят към останалите, които ускоряваха танца си в кръг. Хенрик притискаше още повече ръцете си към ушите, защото звуците, които Джит издаваше, сякаш можеха да го разкъсат, сякаш можеха да разкъсат дори въздуха.
Облаците се движеха в кръг в синхрон с фигурите. Светлинките в тях блещукаха все по-бързо, а символите на земята също примигваха ритмично, ведно със звуците на Бръшлянената дева.
На Хенрик му се завиваше свят от звука, светлините и отвратителните въртящи се създания, които танцуваха като демони. Главата му напрегнато пулсираше с техния ритъм. Той присви очи от страх, че ако ги затвори, повече няма да може да ги отвори, а едва издържаше на гледката и звуците.
Докато всичко това се вихреше около нея, Джит бърникаше из различни бурканчета и вадеше шепи зъби, някакви малки костици от пръсти или човешки прешлени и ги хвърляше в кръга. Светлините танцуваха и заискряваха след всяка следваща шепа.
Сякаш целият свят примигваше. Момчето видя искрици в червено, жълто и оранжево.