Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Един левиатан се беше събудил.
Сякаш самото море започна да кипи от бавен, чудовищен гняв.
Оставаше им много малко време.
Исана се притисна до дупката толкова близко, колкото се осмели. Нямаше смисъл да се крият повече и тя извика:
— Арарис! Арарис, по-бързо!
Стомана звънна в стомана вътре в кораба. Мъжки глас изпищя в агония.
— Арарис! — извика пак Исана.
— Враните да го вземат — изръмжа Тави. — Аз трябваше да изляза последен.
Неясна фигура се появи в отвора и отново изсвистя стомана.
Исана видя взрив от виолетови искри, срещнал се с цял дъжд от лазурни, в момента, когато остриетата на двама майстори на метал се сблъскаха, а след това алено от кръв острие падна близо до дупката.
Останалият без оръжие Арарис се препъна в дупката и цопна в морето. Водата около него веднага се обагри в червено.
Исана го гледаше, неспособна да се съсредоточи и да измисли нещо. Паниката на кораба и гневът на морето се стовариха върху нея и я парализираха.
Тави се протегна и хвана Арарис под ръка. Движейки се като в хореографска постановка, Кайтай подхвана другата ръка на Арарис и той се озова между тях, така че лицето му остана над водата.
— Давай! — изкрещя Тави. — Тръгваме, тръгваме, тръгваме!
И в този момент от дълбините се надигна звук. Исана никога не беше чувала нещо подобно. Толкова дълбок, че проникваше до костите, издигайки се до високо свистене или вик, който се вряза в тъпанчетата й като остри игли. Повърхността на морето завибрира заедно с него, образувайки облак от малки пръски, които се издигаха на няколко инча над водата.
Звукът я удари и заедно с него дойде вечна, нечовешка, безумна ярост — и такова количество, такава маса от чувства накараха ръцете и краката й да треперят от безсилен ужас.
А после това се повтори зад тях. И отново отпред. И отново, и отново, и отново, в зависимост кога левиатаните усещаха присъствието на неканените гости в тяхното море.
— О — Ерен се задъха от чист ужас. — О-о-о. Това не предвещава нищо добро.
Исана почувства как разтревожените левиатани започват да се движат и в сравнение с движенията им корабът изглеждаше като детска играчка, подскачаща по повърхността на езерце. Другите морски създания се завъртяха в безумен ответен рефлекс, малките рибки се разпръснаха, докато в същото време акулите станаха по-неспокойни и нетърпеливи, а движенията им — по-резки и хаотични.
С ужасяваща яснота Исана почувства момента, когато някои от тях подушиха кръвта на Арарис в морето и се насочиха към него, порейки вълните с перките си.
Хората на обречения кораб започнаха да крещят.
Това вече беше прекалено. Болеше прекалено много. Исана знаеше, че трябва да направи нещо, да действа, но цялата тази агония на движенията, всички тези емоции станаха твърде отчетливи и неизбежното страдание не намаля ни най-малко, въпреки всичките й усилия. Тя стисна глава и чу собствения си писък да пробива през стиснатите й зъби. Тогава нечия силна ръка стисна нейната собствена, с почти чупеща костите сила, и Исана сграбчи тази болка като котва в безпощадния, изменчив свят, който смазваше чувствата й.
— Исана! — извика Тави. — Мамо!
Тази дума, от тези устни, беше неочакван шок, по-ярък, по-горещ и по-плашещ от всичко друго — и очите й се разшириха.
— Обратно към „Слайв“! — извика Тави. — Върни ни на кораба! По-бързо!
— Алеранецо! — изкрещя Кайтай.
Чу се как водата се запени, а след това една акула се стрелна настрани, оставяйки след себе си поток от тъмна течност. Исана се обърна и видя, че момичето-марат стиска окървавен кинжал в зъбите си и сграбчва неподвижния Арарис.
— Корабът! — изрева Тави, гласът му стана заповеден. — Враните да го вземат, ти си Първата лейди на Алера и ще ни върнеш на кораба!
В гласа на сина й прозвуча чиста стомана, железен контрол, и Исана се хвана за тази сила чрез контакта на ръцете им. По някакъв начин това й придаде сила и тя успя да освободи мислите си от мощта на стихиите, препълващи всичко около нея.
Също така причина за завръщане беше и студената, директна бърза атака на друга акула, още по-огромна, която се стрелна към ранения Арарис.
Исана призова Рил — внезапната ярост, насочена към звяра, й даде сила и акулата беше отхвърлена обратно с невероятна сила, която я подхвърли във въздуха и я метна на палубата на „Мактис“.