Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Той посочи последователно следващите маси.
— Кадан, Ренгал, Иргат… Всички те са паднали в рамките на една година.
Пое си дълбоко дъх, за да не потрепери. Това не бяха само имена на райони — всеки от тях някога е бил дом на население, сравнимо с алеранското, макар и заселено в много по-малък географски регион. Въпреки армиите си, тъмната сила на жреците си и дивата воля да защитават собствените си земи, всички те бяха паднали така, както падат житни класове в краката на фермер с всеки замах на сърпа му.
Тави кимна към съседната маса.
— Мараул. Те са издържали почти година. Но за това време са били обградени и откъснати от Шуар. След което… — Тави сви рамене. — Шуар е останал единствения непревзет район.
— Какво търсиш? — попита Кайтай.
Тави поклати глава.
— Още не съм сигурен. Търсих модели. Опитвам се да разбера как мислят, как действат.
— Вордите? — попита Кайтай. — Или канимите?
По лицето на Тави пробяга усмивка.
— Да — отговори той, усмивката избледня. — Поне за момента бих се зарадвал на перспективата за дългогодишна вражда с канимите.
Кайтай отговори без усмивка.
— Красус съобщи, че е видял около осемдесет-деветдесет хиляди воини на ворда в центъра на Шуар.
Новината накара Тави да се намръщи. Осемдесет или деветдесет хиляди. Битка с толкова много вордски воини на открита територия би била равносилна на самоубийство за алеранските легиони. Единственият шанс би бил съюз с войските на Насаг — а хората му едва ли биха се зарадвали на такава възможност. Две години война бяха породили много тежки чувства и от двете страни.
Поглеждайки за момент пясъчната маса, към огромния брой черни камъчета и сравнително малкото бели камъчета, които им се противопоставяха, Тави изпита чувство на пълна безнадеждност. Само преди няколко години той беше само овчар. Не, дори не това. Чичо му беше овчар. Тави беше чирак на овчар.
О, разбира се, сега той има титла: негово кралско височество, Гай Октавиан, принцепс на Империята, очевиден наследник на алеранската корона.
С това и остър нож той можеше да реже хляб.
Как трябва да се справи с тази ситуация? Как да вземе правилното решение — решение, което може да доведе до смъртта както на алеранците, така и на канимите?
Толкова ли е арогантен, че да си мисли, че има правото да решава? Или просто тихомълком се беше побъркал?
Тънката топла ръка на Кайтай се плъзна по врата му и той я погледна.
— Не съм сигурен, че ще се справя с това — каза й той почти шепнешком.
Кайтай го погледна сериозно.
— Трябва — каза тя също толкова тихо. — Вордът няма да спре дотук.
— Знам — каза Тави. — Но… дори не мога да въплътя фурия, Кайтай. Как да спра това, което видяхме там?
— Алеранецо. Не помня неспособността да въплътяваш фурии да те е спирала преди.
— Различно е — тихо отговори той. — Това е по-голямо и по-трудно. Ако вордът не бъде спрян…
Той поклати глава.
— Това ще е краят. На всичко. На канимите. На моя народ. На твоя. Нищо няма да остане.
Усети как Кайтай докосна брадичката му и повдигна главата му, за да срещне неговия поглед. Тя се наведе към него и го целуна.
Това беше дълга, бавна и дълбока целувка, и когато тя най-накрая се откъсна от него, зелените й очи бяха широко отворени и потъмнели до оттенък на изумруд.
— Алеранецо — каза тя тихо, — истинската сила няма нищо общо с фуриите.
Тя притисна своя палец в центъра на челото му.
— Силен, но глупав враг е лесно да бъде победен. Интелигентният враг винаги е опасен. Твоята сила се увеличи. Не позволявай да се увеличи и глупостта ти.
Тя нежно го погали по бузата.
— Ти си един от най-опасните хора, които познавам.
Тави изучаващо я погледна.
— Наистина ли мислиш така?
Тя му кимна.
— Аз съм изплашена, алеранецо. Вордът ме плаши. Ужасена съм от това, което могат да направят на моя народ.
Той я погледна в очите.
— Какво имаш предвид?
— Страхът е враг. Уважавай го. Но не му позволявай да те победи, преди още битката да е започнала.
Тави отново погледна към пясъчните маси.