Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Но защо непрекъснато оставам без вист? — чудеше се вторият пазач, по-нисък на ръст, но по-пълен, с прякор Фил.
— А защо вистуваш, като имаш втора дама коз? Трябва да помниш, че като излиза, играчът залага, че третата дама е в чужди ръце. Ако има пет коза, тогава ги брои за четири ръце, а не за пет, защото единият коз ще отиде за третата дама. Нали виждаш, че твоята дама не е трета, а втора, сиреч играчът ще вземе на коз петте карти. Стой си пас, не пускай. Лакомията убива играча.
С такива импровизирани занимания в курсовете за млад преферансист дните минаваха бързо и интересно. Наистина, когато идваше Коротков, се налагаше да почиват. Днес Юрий се появи привечер, когато цялата компания се готвеше да сяда на вечеря.
— Хапнете с нас — гостоприемно предложи Черкасов.
Вечно гладният Коротков помириса завистливо печеното пиле с чесън и подправки, но отказа угощението.
— Михаил Ефимович, по какъв график почиствате апартамента си?
— В какъв смисъл? — смути се Черкасов.
— В най-прекия. Колко често правите генерално почистване, миете пода, прозорците и така нататък.
— Заради бележника ли питате? Мислите, че е трябвало да го намеря, щом не съм го скрил аз?
— Михаил Ефимович, няма нужда от догадки, разбрахме ли се? Моля да отговорите на въпроса.
— Прозорците мия два пъти в годината, пролет и ранна есен.
— А пода?
— У дома навсякъде е линолеум без моята стая, мия го, да речем, веднъж седмично.
— Ясно. А в стаята?
— Господи, не разбирам какво значение има това…
— Михаил Ефимович, разбрахме се, че ще отговаряте на въпросите ми, а няма да ми задавате свои.
— В стаята има килим. Почиствам го с прахосмукачката горе-долу веднъж месечно. И през зимата, когато падне сняг, го изнасям навън и го изтупвам.
— А пода?
— Когато вдигна килима, мия целия под в стаята, в останалото време — само откритите места.
— Значи веднъж в годината миете пода под килима?
— Съвсем вярно.
— Кога го правихте за последен път?
— Кога? — Черкасов се замисли. — Май в началото на декември. Да, Олег още беше жив. Точно така. Той ми помагаше да го навия.
— Може ли да си спомните по-точно?
— Трябва да погледна календара. Може да е станало единствено в събота или неделя.
— Добре, Михаил Ефимович, засега достатъчно. Кажете, често ли ви се налага да ходите по строежи?
— По строежи ли? — Черкасов искрено се учуди. — Не. Какво да правя там?
— Значи не ходите там специално?
— Не.
— А покрай строеж не сте ли минавали?
— Сигурно. — Той сви рамене. — Не съм обръщал внимание на това. Вървя си и толкоз.
Коротков извади списъка на Коля Селуянов, разтвори на масата картата на Москва и започна подробно да разпитва Черкасов за всичките му маршрути през последните няколко месеца. Това отне много време, упоителният аромат на пилето с чесън чувствително намаля — изглежда, яденето изстина, а може да не бе останало. Само четири бяха строителните обекти, интересуващи ченгетата, на които се е използвала рядката марка бетон. Тук влизаше и „Мечта“. И ако се вярва на думите на Михаил Черкасов, той не е бил на нито един от тях и дори не е минавал наблизо.
Ако Черкасов лъже, трябва прецизно да се изследва местността около четирите обекта, за да се намери мястото, където е държал отвлечените юноши.
Ако казва истината, трябва да се разбере по какъв начин в дома му е попаднала кал от един от тези обекти.
И щеше да е добре да решат дали да вярват на Черкасов, или все пак да не му вярват.
Хубавото на експертизата е, че позволява да получиш отговор на най-различни въпроси. Но лошото е, че се налага много дълго да се чакат отговорите. Примерно месец. Ако искаш по-бързо — само с лични връзки или по заповед на висшестоящото началство.
Образците пръст от четирите обекта вече бяха при експертите, но щеше да е върхът на неоправдания оптимизъм, ако разчитаха на спешен отговор. Единственото, на което можеха да се надяват, бе, че делото на Черкасов се контролираше от ръководството на Главното управление. Благодарение на това съкратиха традиционния едномесечен срок на десет дни. На пръв поглед — какво са десет дни? Дреболия. Само не и в случаите, когато шефовете те викат всеки ден, искат ти отчет за свършената работа, а над главата ти като дамоклев меч виси заплахата от скандал на национална основа. Бащата на Валерий Лискин, чийто тефтер намериха в дома на Черкасов, се оказа енергичен и инициативен човек. В лицето на журналиста Гиви Липартия той намери разбиране и подкрепа, така че беше вече написана и чакаше своя час голяма разгромяваща разобличителна статия за равнодушието, бездействието, непрофесионализма и главното, антисемитизма, царящи в милиционерските кръгове. За което разгневеният Лискин побърза да съобщи на ръководството на Главното управление.