Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Щом не сте имали никакви трудности, значи е правилно — успокои го Гордеев. — Припомнете си, ако обичате, колкото се може по-подробно за какво говорихте с Коренев по телефона и по време на срещата в издателството.

— По телефона — само кога ще дойде при Воронец. А в издателството — че както винаги Владимир Александрович поддържа добър темп на работа, работи бързо. Нищо не го отвлича.

— Кой каза това? Вие или Коренев?

— Андрей.

— А вие какво отговорихте? Възразихте ли?

— Не, защо да възразявам? Това си е истина.

— Но нали Соловьов е имал любовница. Нима не се е отвличал заради нея?

Есипов повдигна рамене:

— Откъде да знам. Изобщо разбрах едва сега за съществуването й, след като я убиха.

— Добре, Кирил Андреевич. Значи от това, което говорихте с Коренев, съвсем не можеше да се разбере, че Собликова го интересува?

— Не. Абсолютно.

— Какви други познати или приятели на Соловьов познавате?

— Други? — Той се замисли. — Синът. Но Владимир Александрович не общува с него. Отвратителна личност.

— С какво толкова му е досадило момчето?

— Ами с нищо особено. Просто е отрепка и толкоз. Нагъл, лъже, мързи го, безпътен. Както ви казах, Соловьов избягва да разказва за нещастията си. А такъв син възприема именно като нещастие.

— Кой още?

— На рождения ден имаше още една жена. Владимир Александрович каза, че е негова отдавнашна позната. Съвсем отдавнашна, от времето, когато е учил аспирантура.

— За първи път ли я видяхте?

— За първи. Както разбрах, много години не са се виждали.

— Коя е тя? С какво се занимава? Как се казва?

— Мисля, че се казва Анастасия, не знам фамилията. Юрист към някаква фирма. Соловьов не е разказвал по-подробно, а аз не съм питал.

Гордеев свали очилата, пъхна рамката в уста и гризна замислено. После сложи очилата на писалището и въздъхна.

— Виждате ли, Кирил Андреевич, излиза нещо неясно при вас. Соловьов категорично отрича, че е знаел за присъствието на Собликова в дома си през онази нощ. Как е могло да стане това? Човекът не знае, че любовницата му нощува в дома му? Абсурдно. Не може да знае само в един случай: ако Собликова е пристигнала през нощта и тихичко е влязла в къщата. И с каква цел? Отговорът може да е само един: пристигнала е, за да се уедини с Коренев. Значи все пак ревност и вашият Андрей съвсем не е такъв порядъчен, както току-що ми го обрисувахте.

— Не може да бъде. Не мога да повярвам в това. Не може да съм сгрешил в Андрей, той никога не би постъпил така. Никога.

— Тогава остава едно. Соловьов лъже, знаел е за присъствието на Собликова. А щом не казва истината, значи е замесен в престъплението.

— И това не може да бъде.

— Но, Кирил Андреевич, гълъбче, няма трети вариант. — Гордеев разпери ръце и се усмихна виновно. — Може би не ми достига фантазията? Може би нещо не разбирам или не знам? Предложете ми своя вариант на събитията. Защото по моите варианти е ту така, ту така — все излиза, че Соловьов е виновен. Помогнете ми, ако можете.