Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Добре. — Тя махна обречено с ръка. — Няма да ги обиждам. Макар веселбите из нощните ресторанти да са ми досадни. Може би ще успеем да ги агитираме да дойдат у нас, а? Все пак е по-лесно. И няма нужда да се преобличаме, и няма да губим време за прибиране.
— Ася, ела на себе си. — Гласът на Алексей стана строг. — Това е празник и за четирима ни. Ако се съберем тук, ще се получи трима празнуват, двама от тях с празнични дрехи, а четвъртият — готвачка. И моята бедна фантазия ми стига да позная кой е готвачката.
— Извинявай — измърмори Настя смутено. — Не помислих. Да отидем на ресторант.
— В кой? Саня моли да изберем.
Алексей подаде три фирмени визитки на нощни ресторанти. Настя хвърли бегъл поглед на имената. Двата от тях не й говореха нищо, край третия — „Лада“ — преди половин година бе извършено изключително хитроумно убийство. Отхвърли го веднага, а от останалите два избра този, в който предлагат китайска кухня.
ГЛАВА 14
Една от версиите, разработвани по двойното убийство в дома на Соловьов, бе, че нощният гост е търсил същия документ, за който и хората от „Шерхан“ са изпратили Марина Собликова. В рамките на тази версия старши лейтенант Доценко се опита да събере сведения в данъчната полиция. Трябваше да се изясни дали издателството е попадало в нейната сфера на внимание и ако е попадало, дали са открити някакви нарушения. Но Доценко го очакваше разочарование. Пред данъчната полиция издателство „Шерхан“ бе чисто като ангел.
Доценко разговаря със служителя, който контролираше издателската и книжно-търговската дейност в Москва. Висок, с фино интелигентно лице, той правеше впечатление на човек, свободно ориентиращ се във финансово-данъчните проблеми и не оставяше ни най-малко съмнение, че познава сферата си не по-зле от собствената си биография.
— Нали разбирате, „Шерхан“ е такова солидно издателство, че у мен не можеше да не възникне интерес към него. Дори да ви призная честно, появи се някаква ловджийска страст да ги хвана в нещо, да ги улича. Разбирате ли, това е професионално честолюбие. И нищо.
— Съвсем ли? — не повярва Доценко. — Няма такива случаи.
— И аз така мислех — усмихна се сътрудникът от данъчната полиция на име Устинов. — И също дълго не можех да повярвам, че при тях всичко е наред с данъците, все рових, търсих. Можете да ми повярвате, всичко е наред. Нито една необложена с данък рубла. Или живеят честно, или пипат много фино. Във всеки случай ние от наша страна няма за какво да ги упрекнем. Може ли да попитам от какво е предизвикан интересът ви към „Шерхан“? Да не са се издънили някъде?
— Не. В дома на преводача, който от много години работи за това издателство, е станало убийство и проверяваме дали не е свързано с някакви машинации на „Шерхан“. Нищо повече от една работна версия — отговори оперативният служител в духа на инструкцията, която получи от Гордеев.
Оксана нямаше търпение да сподели с Вадим радостта си. Тя дълго събира кураж, преди да се осмели да се държи с Кирил така, както я съветваше Вадим. През всичките дни старателно се правеше, че не знае за появата на друга жена в живота му, усмихваше се мило, не предлагаше сама близост, а когато Кирил се опитваше да я сложи на леглото, спокойно се извиняваше с умора или неразположение, като забелязваше с горчивина лошо скриваното облекчение, избило на лицето му. Утешаваше я едно: Есипов не я изпъди веднага, значи или разбира, че онази цицореста кикимора не е за дълго при него, или все пак държи на Оксана и не иска да скъсва с нея.
Като разбра, че не бива повече да протака и трябва да направи решителната крачка, тя прие поредното предложение на Кирил да отиде у тях.
— Трябва да ти призная нещо — започна тя с трагичен глас. — Можеш да ме смяташ за лъжкиня и след това да ме изоставиш.
— Да не се е появил някой в живота ти? — попита Кирил и Оксана забеляза с удовлетворение, че това предположение явно не му харесва. Не, той не търси повод да се избави от нея. А това вече е добре.