Отдел Убийства: Главният заподозрян

Наистина, по-нататък събитията се развиваха малко неочаквано. Като си пое дъх след бурната проява на чувства, Есипов задряма за двадесетина минути, свит на кълбо и с глава върху рамото на Оксана, нещо, което не беше се случвало по-рано, а като се събуди, й предложи да сключат законен брак. Тя съвсем нямаше нужда от това. Отнасяше се добре към Кирил, дори се привърза по свой начин към него, но не го обичаше. Нито грам. Нито милиграм. И съвсем не възнамеряваше да се омъжва за него.

Въпреки модерната професия и съответния начин на живот по въпросите за семейството и брака Оксана се придържаше към установените от векове представи. Трябва да се омъжваш по любов, а не по сметка. При това като съвременна госпожица, развратена с мярка от царящата наоколо развала на нравите, тя смяташе за възможно по другите въпроси да се придържа към по-цинични принципи. Заради работата, за пари може да легне с когото и да е, може да се преструва на влюбена, може да разиграва африканска страст. Но може да се омъжи само за човека, до когото много години ще е щастлива, желателно до самата старост. И в понятието „щастлива“ съвсем не влагаше охолство и комфорт, а емоционален подем, предизвикан от присъствието на конкретен човек. Затова не виждаше нищо осъдително да е любовница на нелюбим мъж, ако това е нужно за придобиване на финансова самостоятелност и независимост в бъдеще. Няма да се жени за него я!

Като промени разговора и избягна прекия отговор, Оксана веднага извика Вадим вкъщи, за да се похвали с успеха, а и да се посъветва.

— Ти си герой, моето момиче — похвали я Вадим. — Гордея се с теб. Направила си всичко за шест плюс. А за жененето си заслужава да помислим. Двамата с теб имаме да работим над благосъстоянието си още три години. Може би си струва да си осигуриш за тия години здрав тил с един законен брак. А когато аз съм готов да действам, ще се разведеш. Ксюша, не отхвърляй веднага тази мисъл, помисли, както трябва.

— Ами да. — Тя направи недоволна физиономия. — За какво ми е да си усложнявам живота? Ами ако изведнъж се появи бебе?

— От теб зависи дали ще се появи или не. Може да кажеш, че искаш да поработиш още няколко години като манекенка, за каква бременност ще говорим. А можеш да кажеш, че имаш някакво женско заболяване и отначало трябва да се полекуваш, преди да родиш. Между другото, като чуе аргументите, той може да се откаже за сватбата. Така че постъпи разумно, за да не го отблъснеш.

— Ами ако изведнъж през тия години срещна човека, за когото наистина ще искам да се омъжа? И няма да стане нищо, защото няма да съм свободна. Той може да си има принцип: не започва романи с женени жени и не разваля чужди семейства. Тогава какво ще правя?

— Да, разбира се, това е проблем — усмихна се Вадим. — А какво става с конкурса? Внедряваш ли идеята?

— Старая се — кимна Оксана. — Първо няколко пъти заговарях с него за разни шоу-конкурси по телевизията, демек, защо тия хора са толкова увлечени, толкова се надяват, без нищо да спечелят. После изказах мисълта, че може би въпросът не е в наградите, а в желанието да се окажеш по-умен и по късметлия от другите и за това непременно да узнаят повече хора. Мисля, че клъвна. Във всеки случай преди няколко дни каза, че идеята с номерата върху капачките на бутилките не е толкова лоша. По повод на пепси-милиономанията. Виждам го, мисли дали да не сложи номера на книгите, а след това да ги разиграе като лотария или нещо от този род. Сигурно трябва да му дам още ден-два да повърти тази мисъл в главата си, а после да подхвърля идеята с анонимния автор.