Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Има трети вариант — замислено рече Настя, докато си изваждаше цигарата. — Пречи ли, ако запаля?

— Карай, вече си стара, не можем те превъзпита. Та какъв е този вариант?

— Соловьов, естествено, не е близък роднина на тези издатели, нито кум, нито сват, нямат никакви причини да го спасяват. Добре де, знае два редки езика, превежда бързо и качествено, а те правят големи пари от него, но ако го обвинят и пратят зад решетките, ще си намерят други преводачи. Вярно, специалистите с японски и китайски не се намират под път и над път, но все пак могат да се намерят. Но те не искат друг. Искат с тях да работи именно Соловьов. Пита се: защо?

— Питането е хубаво — ехидно се усмихна Гордеев. — Главното — оригинално. Само че не чувам отговора.

— Сега ще го чуете. Но обещайте, че няма да ме биете.

— Не обещавам. Може да те шляпна един-два пъти по меките части. Казвай.

— „Шерхан“ постоянно прави незаконни тиражи и от това печели колосални суми. При това нелегалните тиражи се правят не само докато трае срокът на договора, но и след него, което грубо нарушава правата на преводача. Длъжни са да му платят за тиража, отпечатан след изтичане на договора. А ако се съди по всичко, те пренебрегват тази дреболия. Доколкото разбирам, целият фокус е, че Соловьов води много уединен начин на живот, в града идва няколко пъти в годината със строго определена цел и веднага се прибира у дома. И общува с малко хора. Същински затворник. При такъв начин на живот той със стопроцентова вероятност няма да научи, че книгите се появяват по сергиите след изтичане на договора. Всеки друг преводач ще научи за това много бързо, пред него няма да минат тия номера. Ако не греша, цялата работа започва тъкмо защото при Соловьов се оказва случайно листче, от което се вижда този род нарушение.

— А не пресилваш ли? — попита недоверчиво Виктор Алексеевич. — Много е странно. Не сме се сблъсквали преди с такова нещо.

— Преди и животът беше друг. Цялата издателска дейност беше монополизирана от държавата, всеки екземпляр от тиража се отчиташе, там не можеш да измошенничиш. Което не значи, че преди не се е правело така. При тогавашното търсене братя Вайнер, братя Стругацки или някоя Анжелика можеха да бъдат издавани в милионни тиражи и всичко да се изкупи моментално. А виждали ли сте книга, на която да пише тираж един милион екземпляра?

— Виждал съм — парира уверено Гордеев. — Отчетния доклад на ЦК пред поредния партиен конгрес. И бестселърите на великия Леонид Илич Брежнев.

— Именно, именно. А аз видях сборник със стиховете на Евтушенко, издаден в началото на седемдесетте с тираж сто хиляди екземпляра, и пак не можеше да си го купиш. За три дни изчезна от книжарниците, под рафта вървеше тройно по-скъпо. Затова ви уверявам, Виктор Алексеевич, при добро познаване на пазара и читателското търсене и при добра мрежа за реализация могат да се правят луди пари от книги. И нашите издатели от „Шерхан“ никак не искат преводачът Соловьов да научи за доходите, защото те нагло го мамят, използвайки, че е инвалид и не излиза от къщи.