Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Добре, да допуснем, че си ме убедила. Хартийката е по-паднала случайно при Соловьов, поради нечие недоглеждане. Шерхановци изпращат при Соловьов Собликова, която със съдействието на помощника Коренев печели доверието му и се опитва да намери хартийката, преди да я е намерил преводачът. Но кой ги е убил? Ако не е самият Соловьов, тогава кой? И ако не е от ревност, от какво? Имаш ли идея?
— Нито една — призна си честно Настя. — Ни най-малка. Тоест разбирам, че трябва да се издири всичко възможно за Коренев и Собликова. Особено за Собликова, имайки предвид криминалната й дейност в миналото и днес. Вероятно са искали да убият един от двамата, а вторият просто се е оказал наблизо и е видял убиеца. От вестибюла има врата за кабинета и спалнята на Соловьов, двете стаи са една до друга. От втория етаж се слиза по наклон, няма стъпала, само гладък наклон, за да може Соловьов да минава с количката си. И този наклон води и към хола. В хола е светела лампата, Коренев успява да я светне, когато слиза от втория етаж. Ако е било така, както ни го разказва Соловьов. Ако се съди по положението на труповете и разстоянието на изстрелите, Коренев е слязъл, светнал е лампата и веднага е видял някого, който е стоял вече на изхода от хола към вестибюла. До този момент в хола е било тъмно, и непознатият, като е чул стъпки отгоре, е искал да се скрие, но в тъмното и в непозната стая не може да го направи доста бързо. И когато Коренев светва, вижда входа чужд човек и сигурно извиква. На вика изскача Собликова от кабинета и непознатият чичко, без да мисли много, я гръмва. Трупът на Коренев бе пред самия наклон, трупът на Собликова — на прага на кабинета. Въпросът е: коя е истинската цел на нощния гост: Собликова, Коренев или самия Соловьов. Или е случаен човек, например обирджия, който е дошъл през нощта да огледа местността и да избере обекта за бъдещото престъпление, за да не прави впечатление на обитателите на района. Забелязал незатворената врата, влязъл и се натъкнал на неприятност.
— Прелест — измърмори Гордеев. — Четири версии — и по всяка огромна работа.
— Момчетата работят — възрази Настя, — напразно говорите така.
— Така ли? Добре, утре сутринта на оперативката ще чуя как работят. Слушай, имаш ли у вас аквариум?
— От къде на къде? Никога не съм имала.
— Жалко. А знаеш ли нещо за морските костенурки?
— Нищо. А защо ви е?
— Учениците подарили на моята Надежда Андреевна две морски костенурки заедно с аквариума. Представяш ли си, ядат сурово месо! Как мислиш, това нормално ли е или не? Нима морски жител може да яде месо? Патологичен случай!
— Ново двайсет! — засмя се Настя. — Ами акулите? А крокодилите? Дори много ядат, и то с удоволствие.
— Голям пример даде. Акулите са големи. А тия са дребосъци, колкото дланта ми, пък и те ядат. И колко са забавни, ужас. Очичките им светлосини.
— Виктор Алексеевич, според мен вие сте болен. Какви сини очи могат да имат морските костенурки, големи колкото дланта ви?
— Абе казвам ти — светлосини са — разсърди се Гордеев. — И муцунките им са различни.
— Различавате ли ги? — изуми се Настя.
— Как иначе.
— Тогава със сигурност сте болен. И имена ли им дадохте?
— Да. Донатело и Микеланджело.
Стените на тихия кабинет на петия етаж в зданието на „Петровка“ 38 никога не бяха чували такъв кикот. В краен случай — много отдавна.
— Може да се смееш, обаче напразно — каза с упрек полковникът, макар по лицето му да се виждаше, че едва сдържа смеха си. — Обещаха ми някаква мексиканска животинка, също водна, нещо като гущер, с огромни уши, специално за отслабване.
— Ще го ядете ли?
— Не, ще го пусна в аквариума, а аквариума ще преместя в кухнята. Човекът, който ми го обеща, е отслабнал с осем килограма. Сяда да се храни, а тази Чебурашка9 се залепя за стъклото, разперва ушите си, ококорва се и го гледа в устата. Грозна — смърт. Не може да сложи залък в устата си. Първо отслабнал, а сега започнал да се крие от него с вестник. С едната ръка държи вилицата, с другата вестника, за да не гледа тази неземна красота.
Настя избърса с длан изскочилите от смях сълзи.
— С вас човек може да откачи, Виктор Алексеевич, честна дума. Защо ви е да слабеете? Ние и така ви обичаме.
9
Измислена, симпатична животинка с дълги клепнали уши от руския анимационен филм „Крокодилът Гена“. — Б. пр.