Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Докладвай — нареди той.

— Става дума за рядката марка бетон. Дадоха ми списък на московските строежи, където го използват. По-точно, не беше така. В завода производител ми дадоха списък на фирмите, които са закупували този бетон. А вече фирмите ми дадоха списък на строителните обекти, където са го карали. Един от тях — вилите в „Мечта“. При това последната вила е довършвана през декември. Тоест човекът, който живее или ходи в „Мечта“, съвсем спокойно може да е пренесъл бетона с обувките си в апартамента на Черкасов. Но засега това е приблизително. Вече съобщих на следователя, той ще вземе днес образци от почвата в района на „Мечта“ и ще ги изпрати за експертиза, нека ги сравнят с образците от дома на Черкасов. Ако съвпаднат, край, Михаил Ефимович няма да се измъкне от нас. Нали през цялото време твърди, че никога не е бил в „Мечта“ и не знае къде се намира.

— Почакай, Коля, по-бавно — помоли го Настя. — Може Бутенко да е ходил в „Мечта“, а не Черкасов, и той да е донесъл с обувките си калта.

— Но самата ти каза, че маниакът е свързан по някакъв начин с „Мечта“ — възмути се Селуянов.

— Какво ли не съм казвала. Просто това бе единствената сламка, между другото непотвърдена от нищо. И аз се хванах за нея като удавник.

— Хайде бе — разстрои се Николай. — Аз се старах, търчах, изяснявах, радвах се, а сега се оказва, че изобщо не е било нужно.

— Недей плака де — намеси се Гордеев. — Строежът — това е добре при всички случаи. Дори ако калта не е от „Мечта“, а от друго място. Защото по строежите се намират какви ли не гадости. Схващаш ли идеята?

— Хващам я — измърмори Селуянов.

— Тогава предай списъка със строежите на Коротков, нека отиде за пореден път при Черкасов. И да го подхване както трябва. Нека обясни защо е ходил там този чистофайник. Той ще ми каже, дето жените за него били мръсни едва ли не от самото раждане — припомни полковникът бележката в дневника на Черкасов, която силно го бе разтърсила.