Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Не ти ли стигам? Иска ти се да има още някой?

— Не. Там е работата, че никой не ми е нужен. И ми се струва, че е неправилно.

— Ася, какви ги измисляш? Живееш така, както живееш. Щом го правиш, значи е правилно.

— Но другите не живеят така — възрази тя. — Например ти.

— Откога ти служа за еталон? — засмя се Алексей. — Никога не си гледала никого. Какво става с теб?

— Не знам. Сигурно старея — въздъхна Настя.

— Впрочем мисля, че забрави твоя Соловьов. Нима не се каниш да му дадеш новия си телефон?

— Льошка, не ме провокирай — усмихна се тя. — Нищо няма да му стане на Соловьов.

— Защо така? Да не е изпаднал в немилост? Или вече намерихте убиеца и нещастният болен преводач престана да ти е нужен?

— Не, още не сме намерили убиеца.

— Тогава какво има?

— Нищо. Когато е нужно, аз ще се обаждам. Хайде да приключваме тази тема.

— Добре — миролюбиво се съгласи Льоша. — Хайде да поговорим как ще отпразнуваме първата годишнина от нашата сватба. Като съдя по смутения ти вид и вината на лицето ти, значи успешно си забравила. Прав ли съм?

— Ау, Льоша, през цялото време помнех, но ми се струваше, че тринадесети май още е далеч.

— Принуден съм да те огорча, приятелко, тринадесети май ще настъпи след няколко дни. А по този повод твоят брат Александър имаше сума идеи, коя от коя по-причудливи. За всеки случай ти напомням, че те с Даша също имат годишнина и също първа.

— А какво предлага Саня? Някоя екзотика ли?

— Естествено, нали има замах на милионер. Днес ходих у тях, Дашка е весела, напълно се е съвзела и е готова да празнува, та пушек да се вдига. Предлагат да избираш от три ресторанта, един през друг по-скъпи и по-смайващи.

— А не може ли да минем без това? — с плаха надежда попита Настя. — Нали е понеделник, ако ходим на ресторант, трябва да е след работа. Да не искаш цял ден да стърча с официалния костюм на „Петровка“? И с високите обувки? Няма да издържа.

— Твоят брат е взел това под внимание и ни предлага да си изберем нощен ресторант. След работа можеш да се прибереш вкъщи да се преоблечеш, защото в тия заведения може да се ходи и в десет вечерта, и в дванайсет, те работят до шест сутринта.

— Да не си луд! — възмути се тя. — До шест сутринта! А на работа? След безсънната нощ ли?

— Асенка, но няма друг избор — вдигна ръце Алексей. — Трябва да се празнува точно на тринадесети, не бива да се отлага, това не е банкет по случай защита на дисертация, който може да се направи и след ден, и след два, и след седмица. Това е годишнина от конкретно събитие, станало на тринадесети май. И не може да се променя.

— Има избор — каза решително Настя.

— Какъв?

— Изобщо да не празнуваме. Двамата с теб можем чудесно да изпием по една чаша, да поседим спокойно в кухнята, да си поговорим и да легнем в определеното време. Може би за случая ще ми купиш цветя, а аз на тебе някоя симпатична трогателна дреболия. Това е всичко.

— Асенка, не си права — каза меко мъжът й. — Забрави Саня и Дашка. За тях този ден означава много, много повече, отколкото за теб. Спомни си колко трудно стигнаха до брак. И си спомни как Саня се претрепа от старание, за да бъдат двете сватби в един ден. За тях това е важно, не можеш да не го разбираш. Те и двамата смятат, че тяхното щастие е изцяло твоя заслуга. Ако навремето не беше се отнесла към Саша с разбиране и съчувствие, той просто щеше да изостави Дашка и нямаше да има нищо. Те дори не могат да си представят, че ще празнуват годишнината от сватбата си без теб. И ние трябва да проявим разбиране. В края на краищата току-що каза, че нямаш много близки хора. И не е нужно да ги обиждаш.