Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Трябваше й здрав скоро.
— Атрика? Как Атрика са дошли на Земята? — Той изруга тихо на някакъв странен език. — Всичко, което помня, е откритието, че Дъскоф са отвлекли Клеър. Скочих през портала, за да я намеря, и бях ударен от изумително количество магия, още щом стъпих на Земята. Невъзможно. — Поклати глава. — Какво става?
Сарафина му разказа всичко. Бързо. За щастие, Ру разбра сериозността на ситуацията и излезе от ковчега. Беше нестабилен, изглеждаше малко позеленял и беше просмукан с лепкава течност. Но притежаваше силата на Итрай, затова тя не се съмняваше, че ще се възстанови бързо.
Ру взе ръката й в своята.
— Ти си ранена.
— Малко. — Тя се поколеба. — Добре де, много. Просто се бих с един от Атрика.
— Не мога да възстановя магията ти, но мога да те накарам да се почувстваш по-добре и да излекувам част от раните ти.
— Ще съм ти благодарна за това.
Топлина се излъчваше от ръцете на Кае в нейното тяло, разпръсквайки се и успокоявайки болезнените и наранени части от нея. Седалището на магията й все още бе празно и студено, когато той приключи, но киселинното изгаряне и масивната синина на лицето й, където беше ударена, чувстваше почти излекувани.
Точно преди да се прехвърлят в Сборището, се спряха при тялото на Бей. Този път Сарафина изпита мъничко желание да повърне. Както изглежда, пътуването през времепространствения континуум, или както там го правеха, ставаше по-лесно с практика.
Разбира се, гледката на тялото на Бей допринасяше много за гаденето й.
— Убих ли го? — попита тя, поглеждайки към обезобразеното му тяло и покри устата си с ръка. Не можеше да повярва, че бе причинила цялото това насилие.
Ру махна с ръка и Бей пламна и се превърна в пепел.
— Не знам, но сега е мъртъв със сигурност.
Прехвърлиха се отново, този пък в Чикаго.
Гръбначният стълб на Тео изпука.
Невероятна агония премина през тялото му. Знаеше, че това беше краят. Без да има какво повече да губи, той се изви силно в последно, отчаяно усилие за живот, използвайки теглото си, за да се хвърли напред. Разхлаби хватката на дааемана.
Изгубил баланс, звярът го хвърли напред. Тео се стовари тежко, дъхът му се изплъзна. Мечът му издрънча и се плъзна по мраморния под.
Тео се изправи, но не и преди Атрика да го нападне отново. Заедно се претърколиха, биейки се, докато не се удариха в стената на коридора зад тях.
Отказвайки се от магията напълно, Тео му удари един ъперкът в брадичката, зашеметявайки създанието. Освободи се и погледна към Атрика, готов да се бие отново. Набирайки сила, той я запрати към дааемана, който само частично я блокира. Звярът залитна назад, едновременно с това събирайки заряд от дааеманска магия, за да я хвърли към него.
Като всички магьосници от Сборището, Тео започна да се уморява и запасите му от магия бяха опасно изчерпани. Скоро щеше да има малко останала сила, с която да се защитава. Скоро Атрика щяха просто да ги поведат към поражението, а магическата топка на смъртта щеше да ги довърши един по един. Вещерите можеше само да ги пометат след това, като празни, посредствени боклуци, разпръснати по пода.
Блокира мълнията и се претърколи на една страна, изправяйки се, за да види нещо в края на коридора, което не трябваше да вижда.
Ру, Кае на Итрай, стоеше там… и Сарафина беше до него.
— Тео! — извика Сарафина, зървайки го.
Той примигна.
Нещо твърдо го удари отзад. Той политна напред, подпирайки се на пода с длани и претъркулвайки се бързо настрани, за да избегне друг удар.
— Тео! — Сарафина изпищя отново.
Нямаше време да й отговори. Надигна силата — малкото, което му беше останало — и се приготви да я запрати към задаващия се Атрика.
Далеч, във фоайето, интензивността на врявата нарасна. Сарафина все още беше в края на коридора, но Ру го нямаше. Това беше нещо, което Тео забеляза с периферията на съзнанието си, тъй като беше доста зает да избягва заряда демонска магия. Може би Ру се бе прехвърлил във фоайето. Това определено щеше да причини раздвижване.
Тео сграбчи меча си от пода и го размаха наоколо, удряйки демона в гърдите.
Атрика отстъпи, слисан от изненадващата атака, а Тео се хвърли напред, преди демонът да възвърне способността си да отвърне на атаката. Уцели демона във врата. Тео се завъртя, избягвайки киселинните пръски кръв. Богове, ставаше все по-добър в това. Тялото падна глухо на мраморния под.