Безбожникът [bg]

— Не разбирате ли? Персите не могат да влязат в Милет, защото сме блокирали входа на пристанището. Могат да плават нагоре-надолу колкото си искат, докато се сварят под слънцето. Ще ви кажа нещо — Александър посочи с пръст. — Давам на персийската флота най-много два дни, преди да се оттегли, за да се почисти и снабди с храна и вода. Милетците — царят посочи към града — ще останат сами. Разбира се — усмихна се той, — докато ние не се присъединим към тях.

Час по-късно Александър и неговите спътници, обградени от разузнавачите, препуснаха обратно към македонския лагер. Контрастът с тревистия, покрит с цветя връх, беше ярък. Външната част на Милет беше завзета и във всяка къща бяха настанени войниците на Александър. Улиците бяха обсипани с боклуци и останки от кървавите боеве. Войниците бяха в добро настроение, въпреки изтощителния поход. Бяха намерили пресни запаси и малко плячка. Александър ги беше уверил, че след няколко дни ще се разхождат по Лъвското пристанище и ще пият вино в сянката на палмите му.

Царят се беше настанил в голяма, разкошна къща близо до първата градска стена, обградена от дворове и овощни градини. Теламон и Касандра получиха малка стаичка в задната й част. Когато лекарят пристигна, помощничката му лежеше на походното легло; двамата бяха почистили стаята и малкото преддверие, където Теламон щеше да приема пациентите си.

— На сандъка има храна, покрита с кърпа — промърмори тя, без да се обръща. — Откраднах я от царския интендант. Той гледа само гърдите ми, така че мога да правя с ръцете си каквото искам.

Теламон съблече мръсната си туника. Взе мокра кърпа и почисти праха и потта от тялото си.

— Идваха ли пациенти? — попита той.

— Искаш да кажеш, че съм мързелива ли? — подразни го Касандра.

— Знаеш какво искам да кажа.

Тя се претърколи и седна на ръба на сандъка.

— Леки рани и ожулвания. Ако великият Завоевател нападне, скоро ще имаме доста работа. Каква е цялата тази лудост! — попита тя сърдито.

— Лудостта на Александър — отвърна Теламон, отвори малък сандък и извади от него чиста туника. — Ненадминато лукавство и изключителна бързина — научил ги е от родителите си. Докато бяхме в Ефес, Александър тайно е изпратил войски на брега. Корабите на Никанор са ги взели и са отплавали за Ладе. По същото време конни ескадрони и обсадни машини са били изпратени да се скрият колкото е възможно по-близо до Милет.

— А сега? — Касандра потърка очи. — Какво ще стане сега?

— Обсадните стратези на Александър атакуват втората стена. Голямата атака ще започне — той щракна с пръсти — съвсем скоро. Може би още днес или утре.

Касандра го наблюдаваше с любопитство, зелените й котешки очи бяха зачервени и обградени от сенки от недоспиването.

— Познавам те, Теламоне.

— Тогава знаеш повече от мен.

— Ние сме тук от колко? Два дни. А ти си толкова потаен — тя посочи към прозореца. — Тази сутрин стоя там цял час и гледа навън. Ти знаеш кой е Кентавърът, нали?