![Сребристи сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/0/srebristi-senki-bg-download.jpg)
Сребристи сенки [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-099-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребристи сенки [bg]». Краткое содержание книги:
Еди ни поведе нагоре по стълбището и всичко изглеждаше чисто, докато не отворихме вратата, за да излезем от етажа с единичните килии. Заля ни вълна от гъст дим, преграждайки ни пътя към контролния център, където се намираше единственият изход. Еди се намръщи.
— Не очаквах димът да се разпространи така бързо, още повече че не беше проникнал до стълбището.
Никой от нас нищо не каза. Не знаехме какво да правим. Най-учудващо бе, че първа заговори Шантал.
— Това е заради разположението на вентилационните отвори — промърмори тя. — Къде е огънят?
— На етажа с общите помещения — осведоми я Ейдриън.
Тя се намръщи замислено, като че ли с всяка изминала секунда все повече се възвръщаше към нормалния живот.
— Това вероятно е само дим. Разбира се… не биваше да казвам „само“. Хората грешат, като си мислят, че само огънят е опасен. Димът също може да бъде смъртоносен.
— Ти наистина си алхимик — отбеляза Ейдриън с крива усмивка. Димът се сгъсти и той се закашля.
Пристъпих напред, все още олюляваща се, но изпълнена с желание да помогна с нещо на приятелите ми, след всичко, което бяха направили днес за мен. Съвсем наскоро се бях справила с магията за невидимост и с елементарната магия… но това беше след няколко седмици на умерен отдих и по-добро хранене. Щях ли да успея да направя това, което исках, след като бях толкова изтощена физически? А и не разполагах с необходимите компоненти на заклинанието, за да ми помогнат с магията. Можех да разчитам единствено на своята воля и на думите. Припомних си как призовах елемента въздух за соленото мастило и вдигнах ръка. Надигна се много, много слаб вятър, който бавно започна да изтласква дима от нас. Процесът изискваше внимание и старание, тъй като не смеех да призова нещо по-силно, за да не раздуха невидимия огън на този етаж. Освен това беше много по-изтощително, отколкото очаквах. Още не бях изминала половината път, а краката ми започнаха да се подкосяват и трябваше да се подпирам с другата си ръка на стената. Двамата алхимици ме наблюдаваха с отвращение и щяха да направят знак срещу злото, ако ръцете им не бяха завързани.
Най-после димът изчезна и се откри пътят към контролния център. Ейдриън пренебрегна уверенията ми, че съм добре, и ме улови с едната си ръка, докато с другата подкрепяше Шантал. Еди явно искаше да помогне, но не смееше да се отдалечи от двамата завързани алхимици. Заведе ги в стаята, а после ги избута през тайнствената врата, която бях зърнала по време на среднощното ми разузнаване. Друго стълбище ни изведе нагоре…
… и за пръв път от четири месеца видях слънчева светлина.
Толкова бях потресена, че рязко се заковах на място и горкият Ейдриън се спъна. От другата му страна Шантал също се взираше изумено, с широко отворени очи в тесния сноп слънчеви лъчи, процеждащ се през малкото прозорче в помещението. Златистооранжевите оттенъци подсказваха, че слънцето клони към залез.
— Красиво е — промълвих.
— Съгласен съм — каза Ейдриън. Видях, че не откъсваше очи от мен.
Усмихнах му се. Искаше ми се да му кажа нещо повече, но имахме твърде много други грижи. Например целия персонал на алхимиците, скупчен в ъгъла. Охраняваха ги Маркъс, Трей и още един млад мъж.
— Къде са всички? — попита Еди.
— Къде е Дънкан? — попита Шантал.
— Наредих на Шийла да ги отведе в безопасната къща — обясни Маркъс. — Реших, че ще е най-добре да ги изведем от тук. — Той ми отправи ослепителната си усмивка на кинозвезда. — Радвам се да те видя отново в реалния живот, Сидни. — Но въпреки слънчевата усмивка, зърнах гневния блясък, лумнал за миг в очите му. Също като Ейдриън, когато за пръв път видя окаяния ми вид.
— Безопасно място? — просъска презрително Шеридан. В първия миг не я бях забелязала. — Наистина ли си въобразявате, че има безопасно място, където можете да отидете и ние няма да ви…
Заплахите й рязко секнаха, когато пищящата Шантал внезапно се изтръгна от ръката на Ейдриън и се опита да се нахвърли върху Шеридан.
— Ти! — изкрещя Шантал. — Ти ми стори всичко това! Винаги беше ти, независимо кой беше изпълнителят. Ти даваше заповедите! — Във воплите й се усещаше отчаян животински стремеж да си отмъсти и болка прободе гърдите ми, когато се запитах дали и аз щях да стана същата, ако бях заключена тук толкова дълго.