И се възправи сянка [bg]

Останалата част от хребета беше силно оспорвана — по всички флангове бе оказван силен натиск.

На източния фланг, намиращ се на най-тясното място от хребета, оцелелите Сиви куртки бяха застанали в две редици и сечаха и мушкаха сякаш безкрайните тълпи от редовни войници гхазни. Бяха изтощени и се принуждаваха да отстъпват крачка по крачка.

От северната страна повечето Сиви куртки водеха ръкопашен бой с настъпващите по склона пехотинци. Зад тях, в средата на хребета, войниците зад мортирите поддържаха възможно най-бързото темпо на стрелба, въпреки че запасите им от снаряди намаляваха.

Внимавай!

Един манианец напредваше от южната страна, откъдето беше започнала последната атака. Полковник Халахан го уцели в гърдите с изстрел от пистолета си. Той презареди оръжието, докато наблюдаваше огъващите се редици в търсене на слаби места, където напрежението е по-голямо, на пробиви и струпвания на вражески сили. Приличаше на занаятчия, който оглежда материалите си.

Редиците бяха твърде изтънели. Още двама имперски войници си проправиха път от юг. Полковникът стреля с пистолета, извади ново оръжие с другата си ръка, зареди го и стреля и с него. Всеки момент врагът щеше да пробие, хората в теснината щяха да отстъпят и с всички тях щеше да е свършено.

— Главен сержант Джей! Петима мъже от мортирите да отидат в теснината като подкрепление! Още петима да се отправят към южната страна!

Това беше единственото, което можеше да стори — ако вземеше още хора от разчетите на мортирите, ефектът на оръдията върху манианските редици щеше да бъде минимален.

Халахан пренесе тежестта си върху здравия крак и отново запали лулата си. Зачуди се дали това не е последният път, когато се наслаждава на простото удоволствие да пуши. Надяваше се да не е, защото точно в този момент вкусът в устата му беше горчив.

Странно как настроението ти може да предизвика нещо такова.

Халахан изсумтя. Изглежда, неговата орис бе така и да не успее да победи манианците.

Сержант Джей крещеше нещо от северната страна на хребета. Халахан се обърна и видя как имперските войници пробиват по протежението на цялата линия. Главният сержант сипеше удари наляво и надясно със закривения си наталезийски тулвар, крещейки през рамо. Халахан се прицели и стреля. Куршумът накара имперския войник до сержанта да се завърти. Полковникът инстинктивно се обърна, извади друг пистолет, запъна ударника, насочи го над рамото си и се прицели във войник, който тичаше към него с вдигнат меч. Халахан дръпна спусъка.

Оръжието изщрака, но нищо не се случи.

Халахан беше твърде стар, за да покаже изненада. Той избегна рязко замахване с меча и заби дулото на пистолета си в гърлото на мъжа. Очите му го видяха как пада, но мислите му вече се бяха насочили към линията на юг.

Тя също се огъваше.

— Дръжте се! — изрева той иззад лулата си и потисна желанието да се втурне на помощ на хората си. Изпразни поредния си пистолет във войник, който атакуваше останалите разчети на мортирите в центъра. Захвърли пистолета настрани и извади последното си оръжие.