Открадни си свят [bg]

Млад мъж с профил като строшена тухла танцуваше толкова наблизо, че бихте могли да различите подробностите от татуировката върху опакото на ръката му. Той нанесе отсечен удар в брадичката на своя противник.

— Те са толкова бързи! — възкликна Мик.

— Искат да си вървим, Мик — промърмори Киндал, докато събираше остатъците от салатата. На съседната маса трима немити мъже нагъваха от зарязаните чинии. Около друга маса групичка просяци вече беше завързала свиреп бой. Плющяха удари, трошаха се шишета с кетчуп, пръскайки червеникави капки по пода. Проливаше се кръв.

Останалата част от персонала, смутена от неутрализирането на отряда за охрана, захвърли подносите и избяга през пожарния изход. Докато последният чили-кадет напускаше заведението, той забеляза, че оцелелите защитници са обкръжени и изтикани към ваничките с кипящо олио.

— Бяха страхотни, нали? — попита Мик. Двамата с Киндал се бяха преместили в друга чили-закусвалня, на С-Фронтал 34. — Ама как само ги разпердушиниха! Да де, не е хубаво само, че имаше пострадали. — Той погледна навън през прозореца, сякаш се надяваше, че битката ги е последвала. — Видя ли, че въобще не използват екзоскелетни усилватели? Имат страхотна подготовка.

— Питам се какво ли ги кара да го правят? — отвърна натъжено Киндал. — Представяш ли си — да прекараш целия си живот в тупаници. Мисля, че ще си поръчам шербет „Центавър“.

— Не искаш ли малко чили? Не ти ли хареса одеве? В моето май имаше песъчинки.

— Не, не искам. Всъщност, предпочитам „Шоколадов писък“. Мик, може ли да си взема „Шоколадов писък“? Колко пари ни останаха?

По същото време в Лимбичните бордеи празнуваха победата на томбосите с най-отбрани менюта от чили-закусвалнята. От всички нива се носеха радостни възгласи, песни и танци, с акомпанимент на акордеон. Поглъщаха се огромни количества вода и бира.

Томбосите седяха в кръг, на най-почетните места, около древната радиева печка и отказваха с усмивка всякакви напитки, освен легендарния чай от десет билки. Те разговаряха с домакините, но се държаха на разстояние. Неколцина от най-храбрите мъже в селцето бяха наобиколили жената, която се наричаше Луцифер, и я разглеждаха с нямо обожание. На свой ред жените зяпаха с нескрито възхищение полуголите, добре сложени тела на Аук и Кришна, а майките им поднасяха своите бебета, за да ги благословят.

Похвалите се сипеха като щедър летен дъжд върху лъскавите коси на Луцифер, но тя ги отряза:

— Провалихме се. Те не ни дадоха храна. Ние трябваше да си я вземем със сила.