![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Тя се наведе и докосна тоягата, която бе положила на пода между краката си.
Дребничък мъж посочи нагоре, към чергилата, изпънати върху закривени алуминиеви подпори, където висяха редове от опушени и изкормени телца. Приличаха на охранени плъхове и котки, а някои дори на твърде големи катерици, заради издължените си вратлета и яките мускули на крачетата.
— Не ни трябват прехвалените им бифтеци! — извика той. — Имаме си достатъчно месо. Пък и който яде много месо затъпява! — Той завъртя мръсен показалец около слепоочието си. — Мозъкът ти става на бифтек!
Последваха нестройни възгласи — едни на одобрение, други на възмущение, но всички замлъкнаха, когато хор от хлапета подхвана популярната песен „Капитан Джут е била шофьор на камион“, с акценти и пляскане с ръце на римуваните пикантни пригласяния.
— Разкажи ни отново за твоята татуировка — помоли едно момиче томбоса, който не откъсваше жаден поглед от каните с бира. Приличаше на тукашните момчета, но всъщност несъмнено ги превъзхождаше: владееше Мъдростта на юмрука. Той беше олицетворението на мечтата: тялото му, гъвкаво като камшик, с обръсната глава, която му придаваше свиреп и същевременно съсредоточен вид. Миришеше на маслиново олио.
Момчето нави ръкави и им показа трите извити зелени линии върху мургавата си кожа. След това им обясни:
— Това е стилизирано водно конче. На японски томбо означава водно конче. Тези от вас, които идват от Земята, навярно знаят, че водното конче е особено красиво създание. Но освен това животът му е извънредно кратък.
— Колко кратък? — попита едно от децата.
Младият войн щракна с пръсти.
— Подобно на водното конче и томбосите са готови да умрат във всеки момент.
— А ти си толкова хубав — прошепна с дрезгав глас едно момиче.
— Такъв е Пътят на томбосите — намеси се Луцифер, забелязала тъгата в очите на момчето. — Да бъдат светлина във въздуха и светлина в живота.
Една дебела жена се изсмя.
— И без туй всички ще пукнем — произнесе злобно тя. — Сигурно затова ти викат Луцифер! Знаех си, че сме попаднали в Ада.
— Тайнствената жена, ето кой ще се погрижи за нас — намеси се мъж с мише лице, въпреки че досега прочутата крадла не бе раздавала съкровищата на бедните. — Тя ще се постарае да стигнем живи и невредими.
По-късно корабът претърпя едно от поредните си сътресения. От тавана се посипаха отломки от матрица. Замаян от битката, стреснат в повърхностния си сън, младият войн скочи и се огледа, сякаш се готвеше да побегне. Майки дърпаха изплашените си деца и ги притискаха към гърдите си. Всички гледаха нагоре, в очакване да се случи най-лошото.
Някой засвири с рог от една висока платформа. Момичето сграбчи ръката на младия войн.
— Слушай — прошепна тя и вдигна предупредително пръст. Един по един, откъм тунелите прокънтяха ответните призиви, все по-тихи с отдалечаването: „Всичко е наред, всичко е наред…“
Клег стоеше до бронираната кола и се стараеше да не обръща внимание на комисаря по бедствията, който докладваше на Кстаска и Отис.
— В момента роботите го изнасят — приключи комисарят. — Край.
„Край“ — повтори мислено капитан Джут. Свършва животът на непредпазливия плувец. Беше привикнала с докладите за забелязани малки призрачни момичета, а също и малки момчета, алтециани, птички и какво ли още не. Но удавник в каналния катализатор беше нещо ново. Можеше да иде на мястото и да се превърне в прицел на хорските обвинения или да си остане вкъщи и пак да е техен обект. На всичко отгоре по пътя се натъкнаха на поредното срутване и трябваше да пълзят близо пет километра из труднопроходим терен, следвайки виковете на веспанските водачи. Капитанът се настани на предната седалка до Сой, за да помага в ориентирането. А сега, когато вече бяха пристигнали, не й се слизаше от колата. Изпрати Кени. И без това проявяваше интерес.
— Смятаме, че името му е Норман Шу — докладва комисарят, който избягваше да среща погледа й. Лицето му беше брадясало и измъчено. Не беше никак щастлив от появата й тук.
На бордовия монитор бе подадено изображение на трупа. Гледката беше дори по-лоша, отколкото беше очаквала. Черепът на нещастника беше смазан, сякаш някакво любопитно грамадно насекомо бе поискало да надникне в мозъка му.
Джут си включи затъмнението на очилата. Обърна се и седна с гръб към монитора, дишайки мъчително през носните филтри. В тъмнината зад всъдехода се беше скупчила смълчана тълпа зяпачи, които се подпираха на телената ограда. Напълно отговаряха на представата й за типовете, които би трябвало да се навъртат край канализационните катализатори. Повечето бяха момчета. Сцената й напомни за един филм от Земята, в който показваха кадри от някаква отдавна забравена война. Хора с телца като връзки за обувки висяха на една ограда или лежаха долу, свити на кравай, твърде отпаднали, за да вдигнат глави към обектива на камерата и към онези, които бяха дошли да ги спасят.