Деца от кръв и кости [bg]

Глава петдесета

Инан

Сцената пред мен е истински хаос.

Лабиринт от маски и земни съживени.

Втурвам се през хаоса, избягвайки мечове и прескачайки корени на дървета, за да стигна до портата.

Отвътре тичат още маскирани хора, объркани, опитващи се да проумеят какво става. Съживените на Зели излизат от земята като надигащи се планини. Множат се като истинска напаст, бич, от който никой не може да избяга.

Получава се. Въпреки всичко, докато тичам, на устните ми се появява усмивка. Това е един нов свят в битките. Игра на сенет, по-хаотична, отколкото бих могъл да си представя.

Навсякъде около мен бойци падат с писъци, когато съживените на Зели ги сграбчват. Земните войници се увиват около нападателите си като пашкули и ги притискат към земята.

За първи път магията е вълнуваща. Не проклятие, а дар. Един боец се втурва към мен и дори не ми се налага да посягам към оръжието си, защото един съживен се стоварва върху него, изблъсквайки го от пътя ми.

Когато прескачам падналия боец, съживеният поглежда нагоре. Въпреки че няма видими очи, усещам погледа му. Докато се приближавам към портата, през мен преминава хлад.

— Ъъъх!

Викът е далечен, но сякаш отеква в главата ми.

Мирисът на морето потрепва колебливо.

Обръщам се — една стрела е пронизала ръката на Зели.

Полита още една стрела и този път я улучва отстрани. Ударът я събаря на земята. Надигат се нови съживени, за да посрещнат стрелите.

— Зели!

— Тръгвай! — крещи тя от другата страна на поляната, намирайки ме с поглед сред битката.

С едната ръка е сграбчила слънчевия камък, а с другата притиска раната в тялото си.

Краката ми натежават като цимент, но не мога да не се подчиня на думите й. Портата е само на няколко метра. Тзеин, Амари и свитъкът все още са вътре.

Продължавам напред, минавам през портата и влизам в лагера. Но преди да успея да продължа, една друга гледка ме кара да спра.

През портата навън се втурва едър божник. Ръцете и лицето му са изцапани с кръв. По някаква причина това ме подсеща за Тзеин.

Но най-тревожното е миризмата на дим и пепел. Когато той изтичва край мен, тя ме обгръща целия. Не разбирам защо, докато не завъртам глава и не виждам как ръцете на божника започват да пламтят.

Огнен маг…

Спирам, припомняйки си страха, който баща ми ми е внушавал през целия ми живот. От онези магове, които унищожили първото му семейство. Чудовищата, които го накарали да избере пътя на войната.

Около ръцете на мага бушува неукротим огън, извивайки се в ужасни червени облаци. Пламъците му греят в тъмнината на нощта и пращят толкова силно, че той направо бумти. Звукът му се превръща в писъци, които пронизват ушите ми. Напразните молби на семейството на баща ми…

С пристигането на Огнения маг от дърветата политат нови вълни от стрели, които принуждават Зели да отстъпи назад. С прекалено много неща и се налага да се справя наведнъж.