Деца от кръв и кости [bg]

Нещо стяга гърдите ми, когато Инан и Тзеин се втренчват един в друг. Знаех, че този момент ще дойде. Но се надявах да имаме повече време.

Зу кимва сковано, усещайки напрежението.

— Ще ви оставим да се разберете. Имаме много работа, ако искаме да сме готови за утре.

Тя се изправя на крака, Куаме и Фолаке стават след нея и тримата излизат, оставяйки ни в мълчание. Втренчвам се в свитъка в ръцете си. Сега какво? Сега ние… А има ли въобще „ние“?

Пръв проговаря Инан.

— Знам, че е трудно за разбиране. Но нещата се промениха, след като ви отвлякоха с Амари. Знам, че искам много, но щом сестра ти може да се научи да ми има доверие…

Тзеин се завърта към мен и гневният му поглед ме удря като жезъл в корема. Лицето му ясно изразява мислите му: Кажи ми, че това не е истина.

— Тзеин, ако не беше той, щяха да отвлекат и мен…

Защото искаше самият той да ме убие. Когато бойците ни нападнаха, той все още искаше да забие меча си в сърцето ми.

Поемам въздух и започвам да плъзгам ръце по жезъла си. Не мога да си позволя да объркам това. Тзеин трябва да ме изслуша.

— Отначало не му се доверявах. Но Инан се би заедно с мен. Когато животът ми беше застрашен, той самият се изложи на опасност. — Гласът ми сякаш се свива в гърлото. Не мога да погледна никого и затова гледам ръцете си. — Той е видял неща, почувствал е неща, които не мога да обясня на никой друг.

— И защо да вярвам в това? — кръстосва ръце Тзеин.

— Защото… — Поглеждам към Инан. — Той е маг.

— Какво?

Амари зяпва и се обръща рязко към Инан. Въпреки че я бях видяла да поглежда бялата му ивица и по-рано, сега вече тя разбира.

— Как е възможно?

— Не знам — отговаря Инан. — Стана в Лагос.

— Точно преди да изгориш селото ни до основи? — изкрещява Тзеин.

Инан стиска силно челюсти.

— Тогава не знаех…

— Но знаеше, когато убихте Лекан.

— Той ни нападна. Адмиралът ми се страхуваше за живота ни…

— А снощи, когато се опита да убиеш сестра ми? Тогава маг ли беше? — Тзеин се опитва да стане, но прави гримаса и хваща бедрото си.

— Нека ти помогна… — започвам аз, но той отблъсва ръката ми.

— Кажи ми, че не си глупава. — Друг вид болка проблясва в погледа му. — Не можеш да му имаш доверие. Маг или не, той не е на наша страна.

— Тзеин…

— Той се опита да те убие!

— Моля те — обажда се Инан. — Знам, че нямаш причини да ми вярваш, но вече не искам да воювам. Всички искаме едно и също нещо.

— И какво е то? — изрича с присмех Тзеин.

— Една по-добра Ориша. Кралство, където магове като сестра ти да не живеят в постоянен страх. Искам да направя Ориша по-добра. — Той се обръща, впервайки кехлибарените си очи в мен. — Искам да го направя с вас.

Насилвам се да отместя поглед, защото се страхувам от това, което може да издаде лицето ми. Обръщам се към Тзеин с надеждата, че нещо от думите на Инан го е трогнало, но юмруците му се свиват толкова здраво, че ръцете му започват да треперят.