![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Болката ме връща към изгарящия въздух, който мислех, че поемам за последен път. За първи път магията не беше мой съюзник.
Тя едва не ме уби.
— Защо го направи? — питам аз.
— Ти беше в опасност — отговаря той. — Аз не бях.
Инан протяга ръка и докосва една драскотина на лицето ми. При това докосване по тялото ми преминава странен трепет. Всички възможни отговори се объркват в главата ми. Не знам какво да кажа.
Той все още е окъпан в светлината на слънчевия камък. Заради магията му кожата му с цвят на бакър сякаш грее. На светлината на фенерите костите му са изящно изпъкнали, вместо да стърчат рязко под кожата му.
Зу ни отвежда до една палатка, където има няколко импровизирани легла.
— Сложи я тук — посочва тя едно от леглата и Инан ме оставя внимателно.
Когато главата ми докосва грубия памук, започвам да се боря с вълна от гадене.
— Трябват ни алкохол и превръзки за раните — казва Инан.
3у поклаща глава.
— Аз ще се погрижа за това.
Тя притиска ръце до раната отстрани на тялото ми и аз потрепервам. Когато започва да напява, през мен преминава изгаряща болка.
— Бабалуайе, дуро ти ми байи байи. Фун ми ни агбара, ни нле фун ауон току ни агбара…
Повдигам глава — под ръцете на Зу грее ярка оранжева светлина. Болката от допира й се превръща в успокояваща топлина. Пронизващата болка вътре в мен се притъпява.
Меката светлина от ръцете й преминава в кожата ми и се разпростира във всички скъсани сухожилия и мускули.
Издишам дълбоко, докато магията на Зу лекува раните ми.
— Добре ли си?
Поглеждам нагоре, дори не осъзнавах, че стискам ръката на Инан. Пускам я и с пламнало лице прокарвам пръсти по мястото, където ме бе пронизала стрелата. Кожата ми все още е мокра от кръвта, която се стича по нея, но раната е напълно заздравяла.
И отново се надигат въпроси, вече по-силно, защото няма нужда да си проправят път през мъглата на болката. За един час видях повече видове магия, отколкото през последните десет години.
— Трябва да започнеш да говориш. — Оглеждам Зу и кафеникаво червеникавият цвят на кожата й ми се струва странно познат, като на рибарите, които на всеки две луни идваха в Илорин, за да заменят морската си пъстърва за нашата сготвена тигрова риба.
— Какво става? Какво е това място? Къде са камата от кост и свитъкът? И къде са брат ми и сестра му? Каза, че брат ми е при вас…
Замлъквам, защото платното на входа се отмята и вътре с препъване пристъпва Амари, подпирайки Тзеин, който явно е на ръба на силите си. Скачам на крака да й помогна. Брат ми е така пребит, че едва стои на краката си.
— Какво сте направили? — изкрещявам аз.
Амари изважда камата и я опира в шията на Зу.
— Излекувай го!
Момичето прави крачка назад, вдигайки ръце.
— Сложи го да легне. — Поема си дълбоко въздух. — Сега ще отговоря на всичките ви въпроси.
Седим в сковано мълчание, опитвайки се да осъзнаем всичко, докато Зулейка лекува главата и крака на Тзеин. Зад нея стоят Куаме и Фолаке, видимо напрегнати.
Когато Куаме помръдва, ръката ми се насочва към торбата, търсейки топлината на слънчевия камък през кожата. Все още ми е трудно да го гледам, без да си спомням пламъците около лицето му.
Облягам се на Найла, доволна, че пак сме заедно, след като Зу нареди на хората си да ми я върнат. Прибирам торбата си зад лапата й, за да може тя и камъкът да не се виждат. Но когато крайниците на Зу започват да треперят от напрежението при заклинанията, ми се иска да извадя камъка и да й го дам.
Докато гледам Зу, сякаш отново съм петгодишна и следвам мама с превръзки и съдове с топла вода. Винаги, когато селската Изцелителка не успяваше да се справи с болните в Ибадан сама, двете с мама работеха заедно. Сядаха една до друга и Изцелителката използваше магическата сила на докосването си, а мама не позволяваше на пациента да поеме последния си дъх. Най-добрите Жътвари владеят не само смъртта, малка Зел. Освен това, ние помагаме на другите и да живеят.
Гледам втренчено малките ръце на Зу и си спомням ръцете на мама. Макар и млада, Зу е много умела в прилагането на магията си. Всичко започва да ни се изяснява, когато разбираме, че тя първа от божниците е докоснала свитъка.
— Не разбирах какво имам — разказва тя с дрезгав глас заради усилието, което влага в магията си. Фолаке й подава дървена чаша с вода. Зу кимва с благодарност и отпива. — Не бяхме готови, когато войниците на Саран ни нападнаха в Уари. Едва успяхме да избягаме, след като взеха свитъка.