![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Слънчевият камък се изплъзва от пръстите й.
Не!
Времето спира, когато осъзнавам предстоящия ужас. Мъжът се втурва към камъка. Това сигурно е бил планът му от самото начало.
Зели се протяга наред за камъка и пламъците в ръцете на мъжа осветяват болката по лицето й. Но не успява да стигне до него.
Пръстите на Огнения едва докосват камъка и цялото му тяло избухва в пламъци. Огънят гори в гърдите му и излиза от гърлото му, от ръцете и краката му.
Проклети да са небесата!
Никога не съм виждал нещо такова.
Пожарът обхваща всичко. Въздухът се нажежава. Земята под краката на Огнения почервенява и започва да дими. Самото му присъствие стопява пръстта около него като метала в огнището на ковач.
Краката ми тръгват сами, преди да осъзная какво правя. Тичам обратно сред огромните дървета и парализираните маскирани по пътя ми. Нямам план. Нямам осъществима идея за нападение. Но въпреки това тичам.
Докато се опитвам да стигна навреме, Огненият вдига горящите си ръце пред лицето си. През огъня той изглежда почти объркан, сякаш не е сигурен какво трябва да направи.
Но когато стиска юмруци, от тялото му се излъчва заплаха. Една нова сила, новооткрита истина. Сега той има сила.
И това е сила, която жадува да използва.
— Зели! — крясвам аз.
Мъжът се насочва към нея. Цяла армия съживени се втурват свирепо, но той минава право през тях, без да се поколебае, докато те се разпадат на горящи отломки.
Зели се опитва да се изправи и да се бие, но раните й са прекалено сериозни. Тя пада назад, а Огненият вдига ръка.
— Не!
Хвърлям се напред, между ръката му и тялото на Зели. Ужас и адреналин се втурват през мен, когато се изправям пред пламъците на мага.
В ръката му се извива комета от огън. Тя нажежава въздуха.
Магията се надига в гърдите ми. Втурва се в пръстите ми. В ума ми се появява моментът, в който със силата си спрях Каея. Вдигам ръце, готов да се бия…
— Спри!
Магът замръзва.
Обърквам се, а той се обръща към източника на гласа. През суматохата преминава младо момиче, свъсило загрижено вежди.
Лунната светлина огрява лицето й, над което се развява гъста бяла коса. Когато стига до мен, тя се втренчва в бялата ивица в косата ми.
— Те са от нашите.
Огнената комета в ръцете на мага угасва.
Глава петдесет и първа
Зели
Той се опита да ме защити.
Сред цялото объркване и многобройните въпроси изненадата от това е над всичко. Тя се надига, когато Инан вдига слънчевия камък и го слага в ръката ми. Нараства, когато той ме взима на ръце и ме притиска към гърдите си.
После тръгва след момичето с корона от бяла коса и ме внася през портата. Когато минаваме, бойците свалят маските си и откриват белите си коси. Почти всички зад портата са божници.
Какво става?
Опитвам се да разбера всичко през мъглата на болката — Огнения маг, многото божници, детето, което май ги предвожда. Но всякаква идея какво може да значи всичко това изчезва, когато най-накрая виждаме лагера им.
В центъра на огромните дървета се събират няколко долини. Наклонът създава една вдлъбнатина, оформяйки широка равнина, пълна с ярки палатки, фургони и коли. Отдалече ме удря сладкият мирис на пържени банани и ориз джолоф и по някакъв начин задушава металния вкус на собствената ми кръв. Долавям тих говор на йоруба сред тълпата от толкова много божници, колкото не съм виждала от детството си.
Минаваме покрай една група, които поставят цветя около голяма бледолилава ваза. Светилище. Във възхвала на Небесната майка.
— Кои са всичките тези хора? — пита Инан младото момиче, което всички наричат Зу. — Какво правите тук?
— Изчакай един момент. Моля те. Обещавам да върна приятелите ви и ще отговоря на въпросите ти, но ми трябва малко време.
Зу започва да шепне на едно момиче с пола на зелени шарки и кърпа в същия цвят, завързана около бялата й коса.
— Не бяха в палатката — отговаря шепнешком момичето.
— Тогава ги намерете. — Гласът на Зу е напрегнат. — Не са излезли през портата, значи не може да са далече. Кажете им, че приятелите им са при нас. И знаем, че са казали истината.
Напрягам се да чуя повече, но ме прерязва силна болка. Когато започвам да се гърча, Инан ме притиска по-силно. Ударите на сърцето му пулсират в ушите ми, силни и равномерни като вълните. Откривам, че се притискам към този звук. Отново ме обзема огромно объркване.
— Онзи маг можеше да те убие — прошепвам тихо.
Само близостта до мага обгори кожата ми. Тя все още ме боли, червена и кървяща, едно изгорено място на рамото ми, цялото на мехури.