![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Сен Люк улови този поглед и кимна.
Яростна, Госпожицата изпадна в безумен бяс. Челюстта ѝ се движеше неудържимо, тя ръмжеше към мелеза и освободи цялата си ужасяваща аура. Това прогони последните посвещавани, които побягнаха като луди и препречиха пътя на готовите да се намесят пристигащи наемници.
Сен Люк обаче остана. Драконовата кръв, която течеше във вените му, го предпазваше. Невъзмутим, той повдигна вежди изпод червените стъкла на очилата си и застана, готов за бой, с черна рапира в дясната ръка и с пистолет, използван като боздуган, в лявата.
Въоръжена с двата дълги ритуални кинжала, Госпожицата се хвърли към Сен Люк, змийската ѝ опашка се гърчеше по плочите на пода. Започна страхотен дуел. Противниците си нанасяха удари, отразяваха атаки, движенията им бяха по-бързи, отколкото човешкото око можеше да проследи. Стоманените остриета сякаш бяха изпълнени със собствен живот. Мелезът съзнаваше, че дори най-незначителната грешка би била фатална за него, трябваше да се пази както от кинжалите, така и от люспестата опашка, която можеше да му строши краката. Бяха еднакво подвижни. Сякаш танцуваха. Превъртаха се около самите себе си, замахваха надясно, после наляво, отбиваха удари, нападаха и отстъпваха, но не се предаваха.
Сражението продължи много.
Най-после Сен Люк реши да рискува. Започваше да се изморява. Стичащата се в очите му пот го заслепяваше. Трябваше да действа.
Наведе се бързо и удари с пистолета така, че пречупи китката на Госпожицата, която изпусна единия кинжал. Но страната му остана незащитена. Веднага последва наказанието: с втория кинжал съществото го промуши близо до слабините. Точно това беше замисленият капан. Всеки на мястото на Сен Люк би залитнал, но той не помръдна.
И веднага отговори.
Промуши до дръжката рапирата си в корема на Госпожицата.
Тя се вкамени и изстена, обзета от болка и от ужас.
Долепен до противничката си, Сен Люк също изчака, без да помръдне. Накрая, когато усети, че Госпожицата все повече и повече започва да натежава в ръцете му, той бавно превъртя рапирата в тялото ѝ, извади я внезапно и блъсна жертвата си с всички сили.
За миг Госпожицата остана изправена, вътрешностите ѝ се изсипаха през огромния отвор и паднаха на пода с глух шум. След това тя се свлече, издаде дълъг и пронизителен вик, гърчейки се неистово, докато смъртта я сграбчи в обятията си.
Люспестата опашка потрепери за последен път.
Сен Люк се вгледа в трупа, преди да пъхне пистолета в колана си, и с рапира в ръка тръгна, като леко се полюляваше.
Сен Люк излезе навън, без да срещне съпротива, и пред очите му изникна град, изпаднал в страшно бедствие, изпепелен от пожарища, а ужасените му жители да чудеха накъде да бягат. Изпитвайки болка повече, отколкото беше готов да си признае, той се облегна на една стена. Намираше се на улица „Сент Оноре“ на ъгъла с улица „Гайон“. Ръката, с която придържаше ранената си страна, беше цялата в кръв.
— Сен Люк!
Ленкур се връщаше.
Съвсем блед, Сен Люк се изправи.
— Девойката? — запита той.
— На сигурно място е. Поверих я на капуцините от улица „Сент Оноре“.
— Добре.
— Маликорн?
— Мъртва е.
— Вие сте ранен.
— Ще се оправя.
— Оставете ме да видя.
— Ще се оправя, ви казвам! Трябва да отидем в „Парижката Света Богородица“. Сега драмата се развива на това място и съм готов да се обзаложа, че Ла Фарг вече е там.
Ленкур кимна, но погледна с безпокойство навалицата по улица „Сент Оноре“. Недалеч от тях една опожарена къща се срути и предизвика изпълнени с ужас викове, разхвърчаха се овъглени остатъци. Хора и животни се блъскаха. Сен Люк разбра какво тревожеше младежа и посочи с пръст кулата на „Пощенска служба Гаже“.
От двореца на Арканите Ересиарха се опитваше да контролира действията на Архай. Той предпочиташе да го принуди да не обръща внимание на въоръжените шатленки, които го преследваха в небесата, но големият черен дракон искаше да се разправи с тези непоносими бели и крилати създания. Те нападаха и бързо отстъпваха, понякога му причиняваха остри и кървави болки, които увеличаваха гнева му. Ересиарха не можеше да стори нищо. Той гледаше през очите на Архай. Водеше го напред. Но беше неспособен да победи инстинктите му. Впрочем съществуваше голям риск да се изгуби сред примитивните криволици на ума на Архай, да бъде завладян от бруталните му емоции, да се подчини на дивашките му действия.