![Драконите на изгубената звезда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/3/drakonite-na-izgubenata-zvezda-bg-download.jpg)
Драконите на изгубената звезда [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-206-9
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изгубената звезда [bg]». Краткое содержание книги:
Сега изглежда Малистрикс най-сетне беше направила своя ход — едновременно неочакван и изпълнен с лукавство. Зелената драконеса само няколко дни по-рано бе открила, че почти всичките й любимци — местните дракони, заклели се във вярност пред Берил — са я изоставили. Оставаха само два от червените, но на тях имаше още по-малко доверие. Никой не можеше да й каже със сигурност къде бяха изчезнали останалите, но Берил знаеше. Незначителните им душици бяха решили да сменят своя господар. Бяха отишли при Малистрикс. Без съмнение, нейната братовчедка точно в този момент си умираше от смях. Берил изскърца със зъби от яд и изригна облак зловонен газ право напред, сякаш се канеше да сграбчи с нокти предателката братовчедка.
Сега вече прозираше играта на Малис. Червената я беше изиграла, беше я принудила да започне войната с елфите, да изпрати войските си на юг. През цялото това време Малис набираше сили и с удоволствие наблюдаваше как Берил пилее своите. Освен това я беше накарала да унищожи Цитаделата на светлината — мистиците от дълго време упорстваха и се съпротивляваха на червената й братовчедка. Берил беше почти напълно уверена, че именно Малистрикс се е погрижила да подхвърли устройството там, където зелената драконеса да научи за него.
Берил обмисли възможността да призове армиите си обратно, но веднага я отхвърли. Веднъж освободени от повода, кучетата нямаше да се завърнат доброволно при нея. Вече бяха подушили и вкусили кръвта на елфите и просто щяха да я пренебрегнат. Всъщност, в този момент дори се радваше за решението си.
От огромната височина, на която се рееше, Берил погледна с гордост чудовищната змия на армията й, виеща се през гъстите гори на Квалинести. Напредваха бавно. Войската марширува със стомаха си, казват някои. Придвижването на армията зависеше от бързината, с която пътуваха обозните коли. Силите й не смееха да събират храна по пътя си, нито да берат плодовете на земята, какъвто впрочем беше и първоначалният им замисъл. В съпротивата на местните се бяха включили даже животните и растенията на Квалинести.
Ябълките отравяха онзи, който ги ядеше. Хлябът, опечен от елфическо зърно, бе успял да поболее цяла дивизия. Войниците донасяха за убитите си другари, умрели в задушаващите прегръдки на някоя лоза или под тежко стоварилия се клон на съвсем обикновено дърво. Все пак с тези врагове се справяха лесно. Огънят вършеше чудесна работа. Облаците дим от горящите гори на Квалинести превръщаха деня в нощ над половин Абанасиния. Берил наблюдаваше как пушеците се издигат във въздуха и биват отнасяни в западна посока. Вдишваше дима от умиращите дървета с удоволствие. И колкото по-неумолимо напредваше армията й, толкова по-силна се чувстваше.
Колкото до Малис, тя щеше да подуши мириса на войната и в него щеше да долови вонята на собствената си гибел.
— Защото може и да си ме подмамила да действам първа, братовчедке — каза зелената драконеса на гневните червени очи, наблюдаващи я от запад, — но по този начин само ми направи услуга. Съвсем скоро ще властвам над огромна територия. Хиляди роби ще ми служат. Цял Ансалон ще научи за победата ми над елфите. Войските ти ще дезертират и ще се стълпят като овце под знамената ми. Кулата на Върховното чародейство в Уейрит ще бъде моя. Магьосниците вече няма да успяват да я крият от мен. Колкото по-дълго се спотайваш в сенките и изчакваш, толкова по-силна ставам. Съвсем скоро огромният ти грозен череп ще украсява моя тотем, а аз ще бъда владетелката на Ансалон.
За да убие време, Берил се зае да изчисли печалбата от бъдещите си победи. Но независимо от всичко не можеше да се отърве от тревожното чувство, че някъде в сенките, някъде извън кръга на полезрението й, другият играч чакаше и наблюдаваше.
Далеч, далеч под нея едни очи наистина наблюдаваха Берил, но не тези на някакъв играч, или поне той не се ласкаеше от мисълта, че би могъл да бъде такъв. Негови бяха костите, които тракаха в чашата, преди да бъдат хвърлени на масата, за да се търколят безцелно, а после позорно да се укротят в някой ъгъл, докато по същото време обявяваха победителя.
Гилтас се възправяше в очертанията на скрития вход към един от тунелите и наблюдаваше драконесата. Берил беше огромна, грамадна, чудовищна. Люспестото й тяло, разплуто и обезформено, изглеждаше толкова тромаво, че на пръв поглед изглеждаше невъзможно крилата й да успеят да повдигнат от земята гнусната трептяща маса от плът. Невъзможно, поне докато наблюдателят не забележеше яката мускулатура в основата на крилата и огромния им размах. Сянката й плъзваше по земята и поглъщаше потъмнялото слънце, превръщайки ясния ден в ужасяваща нощ.