![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
— Ако се досещам вярно, Презиращия също като нас е уязвим за Лигоча. Краят на нашето време зависи от налудничавите прищевки на една пещерна твар. Мисля го, макар още не сме нападнати.
Протал кимна нерадостно на Осондрея, а Морам продължи разсъжденията й:
— Значи Господаря Гад разчита на нас да го спасим и така да обречем себе си. Намислил е ние чрез отговора си на посланието, донесено от Надвладетеля Ковенант, да попаднем в клопката, в която сега се намираме заедно с него. С престореното си дружелюбие към Лигоча той иска да опази себе си, докато не настъпи моментът да осъществи своите планове. Научил е Лигоча да си служи с новата сила така, че да задоволи жаждата на пещерната твар за господство, без да ни застраши пряко. Ето как иска да ни подтикне да се опитаме да отнемем Жезъла на закона от Лигоча.
— Затова — изръмжа Осондрея — ще бъде истинска лудост да се опитваме изобщо.
— Как тъй? — възпротиви се Морам. — Посланието гласи: „Без него не ще успеят да устоят срещу мен дори седем години“. Той ни предрича по-скорошен край, ако не се опитаме или ако се провалим в опита си.
— И какво печели с такива прокоби? Какво друго освен по-скорошната ни гибел? Посланието му е само изкушение чрез лъжлива надежда да ни тласне към безразсъдство.
Морам й отговори с друг откъс от посланието:
— „Ужасно е Лигоча да притежава Жезъла. Той ще седне на трона в Твърдината до две години, ако вестта не стигне до тях.“
— Но вестта стигна! — натърти Осондрея. — Предупредени сме и можем да се подготвим. Лигоча е безумен и нападенията му ще бъдат недодялани тъкмо заради безумието. Може би ще открием неговата слабост и ще надделеем. В името на Седемте! Весел камък не ще бъде завзет никога, докато има Кръвна стража. А Великаните и ранихините ще ни се притекат на помощ. — Тя се обърна настойчиво към Върховния владетел. — Протал, не се хващай на примамката. Походът е опасна илюзия. Сянката ще ни покрие и това ще бъде несъмненият край на Земята.
— Но ако успеем — възрази Морам, — ако се сдобием с Жезъла, ще спечелим много повече време. Каквото и да ни предрича Господаря Гад, може би ще открием достатъчно от земната сила в Жезъла, за да победим във войната. Дори да не е така, ще имаме времето да търсим други пътища за избавление.
— Как бихме могли да успеем?! Лигоча притежава и Жезъла на закона, и Камъка.
— Но не е овладял нито единия, нито другия.
— Стига ни и колкото ги е овладял! Питай Духчетата докъде се простира могъществото му. Питай луната.
— Питайте мен! — процеди Томас и се изправи бавно.
Още миг се колебаеше, разкъсван между страха от Лигоча и страха от онова, което щеше да го сполети, ако Владетелите се откажеха от похода за връщането на Жезъла. Твърде ясно си спомняше злобата в пламтящите като лава очи на Лигоча. Но мисълта за Жезъла го подтикна към решението. Струваше му се, че е вникнал в логиката на съновидението си. Жезълът го прехвърли на Земята, значи се нуждаеше от Жезъла, за да избяга.
— Питайте мен — повтори той. — Не мислите ли, че и аз съм замесен?
Никой от Владетелите не продума и Томас по принуда продължи. В унилите си размисли беше намерил само една крехка надежда. Застави се да говори за нея.
— Според вас Гад ме е избрал. Но на Стражницата на Кевин той ми подсказа, че съм бил избран от друг… назова го „моя враг“. За кого говореше?
Върховният владетел отговори замислено:
— Не знам. Вече споменахме надеждата си и други сили да са се намесили, когато си бил избран. Може и така да е било. В някои от най-древните ни легенди се говори за Създател… тоест за Създателя на Земята — но не знаем нищо за подобно същество. Знаем само че ние сме смъртни, но Господаря Гад не е — по някакъв начин е надмогнал ограниченията на плътта.
— Създател значи… — промърмори Томас. В ума му се мярна смущаващият спомен за стария просяк, който го спря пред Съдебната палата. — И защо ме е избрал?
Погледът на Протал не трепваше.
— Кой би могъл да каже? Може би по същата причина, заради която те е избрал и Господаря Гад.