Наследството на Карл Велики [bg]

ВМС държи под наем складови площи във Форт Ли, Вирджиния, още от времето на Втората световна война. В момента на тяхно разположение са три сгради. Само една от тях е обект на повишени мерки за сигурност. В нея има специална хладилна камера, монтирана през 1972 г. Достъпът е възможен само с цифров код и пръстови отпечатъци и трябва да бъде потвърден от щаба на военноморското разузнаване. Успях да стигна до списъка на упълномощените лица, който се съхранява в техните бази данни. Интересно е да се отбележи, че той не е класифициран. През последните 180 дни в склада е влизало само едно лице, което не принадлежи към личния състав на Форт Ли — адмирал Лангфорд Рамзи, който го е посетил вчера.

— Все още ли си готова да спориш? — попита Дейвис. — Знаеш, че съм прав.

— Още една причина да поискаме помощ.

— Президентът няма да ни позволи — поклати глава Дейвис.

— Дрън-дрън. Ти не желаеш такава помощ.

На лицето на Дейвис се появи умолително изражение, примесено с упорство.

— Трябва да го направя, Стефани — промълви той. — Ти също. Не забравяй, че бащата на Малоун е бил на онази подводница.

— От което следва, че трябва да уведомим и Котън.

— Нека преди това да потърсим някои отговори.

— Снощи можеха да те убият, Едуин.

— Но не ме убиха, нали?

— Отмъщението е най-бързият начин да те сполети подобна съдба. Защо не оставиш нещата в мои ръце? Разполагам с добре обучени агенти.

— Няма да стане — тръсна глава той.

Стефани разбра, че няма смисъл да спори. Дейвис беше прав. Форест Малоун е бил на борда на подводницата и това беше предостатъчен мотив за нея.

— Мисля, че до Ашвил са някъде около три часа път с кола.