Кръвта на боговете [bg]

- Някой се опитва да се промъкне - с мрачно задоволство каза Ведий.

Явно товарът беше ценен, щом капитаните и собствениците бяха склонни да рискуват корабите им да се натъкнат на неви­дими скали. При тази мисъл той потърка мазолестите си длани. Въображението му се изпълни с видения на злато, сандъци със сребърни монети за легионите или, още по-добре, млади дъщери на някой тлъст сенатор. Заради Лавиния Секст задържаше жени на борда съвсем за кратко и за откуп, но сега Секст не беше тук. Ведий отдавна не бе лягал с жена и се ухили. Отзивчиви или не, курвите на Сицилия не можеха да се сравняват с някоя римска девица, която да споделя каютата му за няколко дни.

- Изкарай ни в морето, Менас. Хайде да оскубем няколко тлъсти римски гъски.

Менас се усмихна криво. Грубият боец от кръчмите го от­вращаваше, но Сенатът бе дал на хора като Ведий флота, ис­тинския орел на Рим, и на него не му оставаше друго, Освен да се подчинява и да крие погнусата си.

Нямаше нужда да са предпазливи, след като западният бряг бе под техен контрол. Менас извади тръбата от пояса си и протяжният й сигнал полетя над водите. Осемте галери потеглиха тутакси - капитаните очакваха сигнала още откакто бяха ви­дели огъня на върха. Техните тръбачи също надуха тръбите. Хорът им щеше да стигне до следващия залив и да предупреди тамошните екипажи да ги последват.

Галерата започна да набира скорост и Ведий усети свежия полъх по лицето си. Нищо не можеше да се сравнява с това чув­ство за бързина и сила и той можеше само да благославя Секст Помпей, че го беше запознал с него. Старата болежка се обади и Ведий потърка челюстта си. Дължеше всичко на Секст, откак­то младият мъж го бе спасил и му бе дал цел в живота, когато Ведий беше долнопробен пияница и побойник. Казваше си, че Секст никога нямаше да успее да го победи, ако беше трезвен, но счупената челюст така и не заздравя добре. Болката така и не отмина, челюстга хрущеше и всяко хранене беше мъчение. Римският благородник беше зад гърба му години наред, но тази нощ командването бе единствено в ръцете на Ведий. Чувството беше главозамайващо и му харесваше страшно.

- Средна скорост! - извика Ведий, след което нареди да му донесат нещо за пиене, за да се доразсъни. Един легионер му предложи вода и Ведий се разсмя.

- Никога не пия вода. Кръвта се подхранва с вино. Донеси вино!

Долу началникът на гребците го чу и барабанът заби по-бър­зо. Гребците, кои го доскоро бяха спали на пейките си, раздви­жиха гърбове с лекота, пост игната от дългата практика. Гале­рите излязоха в морето в стегнат строй, като набираха скорост, състезаваха се коя ще стигне първа до плячката. Остров Капри, на сто мили северно от Сицилия, остана зад тях.