![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Не, мила моя — не знам нищичко нито за едното, нито за другото. Тук става въпрос по-скоро за политика.
— Политиката пък какво общо има?
— Всичко се свежда до политика, по един или друг начин. Би ли казала, че това е рисковано начинание?
— Разбира се.
— Значи лесно можеш да се провалиш?
— Кейл е прав — каза Артемизия. — Ако има даже малък шанс да причиним такива щети, трябва да опитаме. В края на краищата, това си е моят живот, и животът на хората ми.
— Боя се, че не се тревожех толкова за живота на двеста души — ще има много пъти по двеста мъртви, докато това свърши. Тревожех се повече какви ще са последиците за всичко друго, ако се провалите.
— Признавам, че не разбирам, но пък това е смисълът, нали? Искаш да изглеждам като глупаво момиче.
— Нищо подобно — отвърна ИдрисПюк. — Но помисли си само. Ако атакувате късно напролет, това ще е първият ход на Новата армия срещу Изкупителите, нали?
— Той е прав — отбеляза Кейл, съзирайки начин да я спре.
— Армията като цяло не е нужно да знае за това, освен ако не успеем — каза Артемизия.
— Говорех за политика — възрази ИдрисПюк. — Можете да го скриете от армията и хората, ако сте внимателни, но можете ли да го скриете от Боз Икард и Върховното командване?
— Ще ги убедя, че рискът си заслужава.
— Само че политиците не поемат рискове — те харесват сделките. Помни, че толкова ги е страх от Изкупителите, че са готови да сложат едно лудо момче за главнокомандващ.
— За теб говори — подхвърли Хенри Мъглата на Кейл, — в случай че не си разбрал.
— Те стоят на ръба на бръснача, всичките. А после първото, което им предлагаш, е унизително поражение… Те ще молят Боско за преговори, още преди да е изстинала пепелта от кладата на тази млада жена. Можеш да живееш и без тази победа — но не се знае дали ще можеш да живееш със загубата.
— Рискът си заслужава — повтори Артемизия.
— Не съм толкова сигурен — отвърна ИдрисПюк.
Кейл беше получил своя шанс и внимаваше да не го пропилее.
— Идеята е нова. Трябва да я обмислим.
— Да я обмислим и да се откажем — това имаш предвид — уточни Артемизия.
— Не е вярно. Говори с твоите речни лоцмани. Виж какво имат да кажат. Състави план. Когато е готов, ще поговорим пак.
След като Артемизия излезе, Кейл се обърна към Клайст.
— От месеци не сме чули и гък от теб, а сега изведнъж не можем да ти затворим устата!
— Трябваше да ни предупредиш, че си я взел само за украса — досега постоянно ни разправяше какъв военен гений била.
Вярно беше, и Кейл не можеше да измисли какво да отвърне на това. Все пак отвърна:
— Таратанци!
Няколко часа по-късно Кейл получи нов пристъп — по-дълъг и с по-бурно повръщане от обикновено. Демонът или демоните, които обитаваха гърдите му, сякаш живееха в свой собствен свят, будеха се и заспиваха по свое собствено време, независимо какво правеше или не правеше Кейл. Те бяха в неведение за ежедневния живот на момчето, безразлични дали нещата вървят добре или зле, дали е обичан или мразен — което бе някак си безжалостно. Билките все пак помагаха до известна степен, както разбра той, щом се опита да ги спре и гръдните дяволи започнаха да се надигат по два-три пъти на ден, вместо три-четири пъти седмично, което си беше достатъчно зле. Що се отнася до федрата с морфин, не беше имал причина да я взема отново, а и не търсеше такава. Ужасният срив след употребата ѝ бе продължил две седмици и той се чувстваше, все едно си е сръбнал бутилирана смърт. Опита се да предложи от билките на Клайст, но той раздразнено отказа, като заяви, че нищо му нямало и не се нуждаел от бабини цярове.
Дори и в най-доброто си състояние Кейл трябваше да работи на кратки интервали, като си почива често и спи по дванайсет и повече часа. Колкото и неудобно да беше това в някои отношения — той се чувстваше ужасно почти през цялото време, — все пак имаше някои полезни ефекти. Не можеше да остане на никое събрание повече от няколко минути, а събранията бяха достатъчно, за да задушат всяко действие, което трябва да се предприеме. Присъствието му, което в повечето случаи не бе приемано дружески, бе толкова напрегнато, че той изглеждаше почти на ръба на свирепо насилие. Тъй като нямаше избор, неговият и без това решителен характер вземаше светкавично сложни и опасни решения, сякаш отново поръчваше месо за пазачите в къщата на Арбел в Мемфис. Странно, но някъде вътре в увредения си ум, той понякога беше изключително съобразителен; там имаше местенце, отрязано от външния свят, което Кейл строеше, откакто бе пристигнал в Светилището. През всички тези дълги години на употреба това убежище бе станало жилаво като кожата на слонско ходило — и трябваше да е такова, за да държи навън лудостта, която погубваше останалата част от него.