Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:

След повече от успешния проект на Националния клуб за фентъзи и хорър „Мечове в леда“ е ред и на сборника, който държите в ръцете си — „Мечове в града“. Най-добрите български писатели на фантастика и фентъзи обединяват усилията си, за да ви предложат една великолепна амалгама от 16 разказа, представители на недостатъчно изследвания в България жанр „ърбън фентъзи“. Александър Драганов, Васил Мирчев, Димитър Димитров, Димитър Дъковски, Донко Найденов, Иван Димитров, Иван Русланов, Ивета Атанасова, Коста Сивов, Lady Pol The Beloved, Петър Пенев, Радослав Балабанов, Сибин Майналовски, Станьо Желев, Чавдар Ликов, Явор Цанев — имена, които не оставят съмнение, че „Мечове в града“ ще бъде поредното златно допълнение за библиотеката на всеки уважаващ себе си ценител на приказната фантастика…
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 133
Перейти на страницу:

Както и очаквах, красивата природна гледка, която доста напомняше за Нова Византия, накара сърцето на дриадата да се разтопи. Едвам успях да я накарам да откъсне поглед от светлините на огромния град, разпрострели се в краката ни като килим от огнени цветя на Ригел VI, за да разбера в края на краищата за какво толкова искаше да говори с мен.

— Може да ти прозвучи глупаво, но… просто няма към кого другиго да се обърна — започна Кити плахо. — Навремето молих за същото нещо Тери Сторн, който обаче все още има прекалено много скрупули, за да се заеме с нещо подобно. Джонатан Деветте Пръста пък е безнадежден случай, защото дори да успееш да го завариш трезвен (което се случва веднъж на хиляда години), винаги предлага някакви извратени решения, които не ме устройват. Накратко, питала съм кажи-речи всеки един малко или много силен маг, който някога е влизал в „Зелената котка“, но никой досега не е успявал да ми помогне.

— Е, аз не съм чак толкова силен магьосник — заоправдавах се аз. — В нашия свят магията е по-слаба, отколкото в другите земи, а и наистина има неща, на които не те учат в Университета…

— Магията, която търся, не е сложна, но мнозина я считат за неморална — прекъсна ме дриадата. — Трябва ми Чувствоунищожител.

Зяпнах от изумление. Навремето, когато бяхме в първи курс, завършващите студенти редовно си правеха майтапи с нас по купоните, като ни разказваха страшни истории за Чувствоунищожителя и пораженията, които може да нанесе, ако заклинанието е произнесено от неук магьосник. Чувствата бяха деликатна материя — никой не знаеше къде точно в мозъка се вихрят те и къде точно трябва да удариш с Чувствоунищожителя, за да засегнеш именно онази емоция, която искаш да изчезне. Миг разсейване, секунда невнимание, милиметър разлика в позицията на пръстите… и вълшебният жест можеше да изтрие цялата личност на човека, подложил се на варварската магия. Последният документиран случай бе отпреди двадесетина години, когато в Неназоваемата гора Кралицата на Залезите бе пожелала да се отърве от любовта си към млад и беден трубадур. Всички знаехме как завърши това — странстващите поети бяха направили цяло състояние, разправяйки легенди, предания и саги за трагичния финал на историята…

— Сигурна ли си, че искаш именно това?

— Да, Берен. Омръзна ми от начина, по който отвратителните емоции прецакват живота ми по всеки един възможен начин. Така ми се иска да съм достатъчно студена, за да мога да мисля трезво, да не виждам във всеки един младеж, когото срещна, бъдещия си съпруг и бащата на децата ми, да мога да се присъединя към Корпуса на Нова Византия, без постоянно да ми се подиграват колко съм чувствителна и не ставам за войн… Мишо ми бе споменавал, че ако има някой в Обединените Светове, който да може да направи Чувствоунищожител, то това си ти. Разказа ми как слуховете говорели, че навремето след поредното разочарование си направил тази магия на себе си…

— Ох, в името на Мрака, ако не ми беше приятел, още сега щях да го убия с двете си ръце… — въздъхнах аз. — Поне като говори небивалици, да си проверява източниците…

— Нима не е истина?

— Ами… как да ти кажа — истина е, но донякъде. Няма човек, който да може да направи Чувствоунищожител на самия себе си… с едно изключение, но не е там работата. Прекалено опасно е. Когато човек е тъжен и иска да се отърве от тъгата, той не осъзнава, че емоцията е пропита из цялото му тяло. Във всяка една клетка, неврон и мускул се крие капчица пареща и отровна болка. И ако в момент на тъга изречеш заклинанието, има огромна вероятност да го насочиш към себе си. Така от теб ще остане само шепичка прах, коса и две-три копчета — в случай че имаш такива неща по себе си.

— Значи не можеш да ми помогнеш?

— Не съм казал такова нещо. Виждаш ли, работата е там, че всъщност не аз направих Чувствоунищожителя. Един приятел ми помогна. Именно той е единственият, който го е правил на себе си. Няма по-голям експерт от него. Ако искаш, ще те заведа при него още сега.

— Друг магьосник от твоя свят? Нали каза, че тук магията не е на мода?

— Е, той не е точно магьосник. По-точно, самоук маг е — никога не е учил Тъмни Изкуства, не е завършил Магическия Университет, но въпреки всичко притежава частичка магия, и то доста силна, в себе си. От известно време насам си изкарва хляба като писател на ужасни, страховити и невероятни истории. По този начин канализира магията си и не й позволява да се натрупва в големи количества в тялото му, защото, както вероятно знаеш, това е пагубно за всеки магьосник. Той е пословичен с лошия си избор на жени — постоянно попада на всякакви патки, които само го използват за секс, пари и услуги, след което го зарязват. Именно затова той е толкова добър в Чувствоунищожителя — правил го е на себе си безброй пъти… ако питаш мен, тайничко надявайки се, че един ден ще сбърка и ще престане да съществува. За твоя и моя радост обаче досега не е успял — жив и здрав си е… и сега ще му направим едно изненадващо посещение, ако желаеш.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)