Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— И защо не си го водил насам досега?

— Дърпаше се нещо. Навремето обикаляше световете като някакъв стопаджия, но след случката с дракона от Минас Аннун стана асоциален, затвори се в смрадливия си апартамент в „Младост“ и не излизаше много-много. Едва тия дни успях да го навия да се пошматкаме насам-натам, и то чак след като му споменах, че „Зелената котка“ най-накрая ще отваря и в нашия свят.

— Аха… Ами странно, защото и аз съм пообиколила доста светове, а не съм го засичала… А какво е „апартамент“ — нещо характерно само за младостта ли?

Докато Мишо обясняваше на дриадата значенията на софийската терминология, аз успях мислено да го наругая поне двадесетина пъти. От всичките ми премеждия как можа да избере точно онова с дракона от Кулата на Залеза? Дано само не споменеше, че тогава бях отишъл там, за да търся прословутата Синнанска отрова за тъщата на един приятел…

Няколко водки по-късно обаче разбрах, че няма за какво да се притеснявам. Дори отчайващо нетактичният Мишо се усети, че нямам желание да разказвам за предишните си похождения, затова премина на нецензурни вицове и случки от буйната ни младост в Магическия Университет. Дриадата се забавляваше искрено, смееше се от сърце и обръщаше чашите не по-зле от нас. Два-три часа и няколко бутилки по-късно, когато Михаил се извини и със залитане се отправи към тоалетната, тя се наведе към мен и прошепна (всъщност изкрещя, защото в бъркотията, която цареше в „Зелената котка“, това бе единственият начин за комуникация):

— Не знам дали ще е грубо да те моля за услуга още първата вечер, откак се познаваме, но все пак… Дали ще можеш да ми помогнеш?

— Разбира се, кажи за какво става дума?

— Искаш ли първо да ми покажеш вашия свят? В тази дандания не мога да чуя собствените си мисли…

Добро хрумване. Забърсах бутилката с остатъка от алкохола, оставих някой лев на масата, за да има едно нещо по-малко, за което да мрънка Мишо после, и заедно с девойката се изнизахме по терлици от кръчмата. Не че щеше да има значение, дори да бяхме излезли с фойерверки и взривове — тролският рожден ден бе набрал доста скорост и до евентуалния масов побой сигурно оставаха броени минути, така че никой нямаше да ни обърне внимание.

Нощна София произведе доста добро впечатление на Кити. Оказа се, че тя за пръв път излизаше в немагически свят и технологиите (особено трамваите) доста я удивиха. Тъй като не знаех доколко ще съумее да се отпусне сред неоновите реклами, фучащите като фурии през тунела за „Люлин“ автомобили и пияните футболни запалянковци, които изразяваха надежда за полови органи за отбора-враг, реших да я заведа на Витоша. Не пеша, разбира се — кой джентълмен кара дамата да ходи? Вярно, че се опитвах да правя колкото се може по-малко магии в родния си свят, но… изкуството иска жертви.