Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Хейзъл Найт стоеше наведена и със затворени очи, опитвайки се улови полъха на магическа енергия, който бе усетила преди миг. До нея покорно седеше верният й спътник, снежнобелият вълк Алек. Той притежаваше същия нюх за магия като Хейзъл, дори още по-чувствителен. Именно той я беше довел до това място. Никой от пешеходците наблизо не намираше гледката на наведената жена и вълка до нея за странна, защото Хейзъл ги бе обгърнала с една от своите илюзии, която ги скриваше за нетренираното око. Не невидими, защото тогава хората щяха да се удрят в тях непрестанно, а маскирани като нещо друго. В случая бяха малка, западнала будка за вестници с надпис „Затворено“. Илюзиите бяха специалитет на Хейзъл. Точно тази не й костваше почти никакво усилие. Можеше да я поддържа дори насън.

Хейзъл обаче изобщо не мислеше за сън в момента. Не, тя беше съсредоточена и нащрек. Алек я бе довел тук и тя самата можеше да се закълне, че бе усетила нещо, макар и за много кратко. Дори и най-опитните магьосници винаги оставяха някаква остатъчна енергия след себе си. Трябваше просто да го намери отново, за да бъде сигурна, че е дело на нейния враг.

Внезапно я удари миризмата на развалени яйца. Демонична магия. Тя въздъхна и отвори очи. Точно както се опасяваше. Алек започна да ръмжи — и той го беше усетил. Някоя нещастна душа бе отвлечена от това място. Буквално. За демоните човешката душа бе най-ценният ресурс.

Хейзъл се изправи и извади малка карта на Армингтън, на която нанесе точното си местоположение. След това се запъти към най-близкото заведение. Трябваше й повече информация.

За щастие нямаше много хора, което означаваше, че лесно привлече вниманието на бармана.

— Какво ще бъде? — попита той.

— Скоч. Чист — отвърна Хейзъл.

— Веднага, красавице.

Тя се усмихна тъжно, както всеки път когато някой й правеше комплимент. Винаги когато бе сред хора, Хейзъл изграждаше илюзия около себе си, за да прикрие истинската си самоличност. Правеше същото и за Алек, когото обикновено маскираше като пудел. Не можеше да си спомни, как точно се беше маскирала този път, но явно прикритието й бе впечатлило бармана, защото той й донесе питието доста бързо, въпреки че очевидно имаше клиенти, поръчали преди нея. Това щеше да улесни нещата.

— Какво прави хубаво момиче като теб навън толкова късно? — попита барманът със самоуверена усмивка.

Хейзъл се престори че отпива преди да отговори, отново с помощта на илюзия. Не можеше да си позволи да пие алкохол по време на разследването, но и не можеше да започне с въпросите веднага. Трябваше първо да го предразположи малко.

— О, просто разглеждам. В Армингтън съм само за няколко дни и искам да видя колкото се може повече! Толкова е красиво тук!