Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Г-н Донован, искам да знам дали е имало някой от персонала или от клиентите, който да е проявявал необичаен интерес към Нанси. Дали някой я е заплашвал или би искал да й стори нещо? Дали някой би спечелил от нейното изчезване?

Донован изсумтя.

— Едни и същи въпроси. Както казах и на полицията, имаше един тип. Грейвс. Джонатан Грейвс. Той идваше тук всеки ден и не спираше да зяпа Нанси. Опитваше се да я заговаря. Понякога й посягаше също. Тя не го харесваше особено. Не спираше да се оплаква, че я тормози.

Хейзъл си спомни името. Джонатан Грейвс беше сред първите заподозрени в отвличането на Нанси. Обвиненията паднаха, когато полицията не успя да намери никакви основателни доказателства. Когато отвличанията продължиха, без вече да имат връзка с Грейвс, полицията забрави за него изцяло. Това съвпадаше с профила, който Хейзъл бе изградила за похитителя.

— Как изглеждаше господин Грейвс?

— Дълга, прошарена коса. Смешен стар костюм. На около петдесет години.

— Гладко избръснат? Около метър и седемдесет?

— Да.

— И след изчезването на Нанси не е идвал нито веднъж?

— Не.

Малкото съществуващи описания на похитителя от свидетели го определяха като гологлав мъж с мустаци и дълго палто. Промяната на облеклото и външния вид съвпадаше с представата на Хейзъл за мъж, който иска да се дистанцира от самия себе си, за да не бъде разпознат. Изглежда Джонатан Грейвс беше този, когото търсеше. Ядосан на Нанси, поради липсата й на интерес към него, Грейвс я дава на демона. Краткият му престой в ареста го изплашва достатъчно, че да го накара да промени вида си и да избира жертвите си произволно, за да не бъдат свързани с него. Всичко съвпадаше.

— Случайно да имате у вас нещо, което да принадлежи на господин Грейвс? Може би е забравил нещо при едно от своите посещения?

— Ами, всъщност, да. Той остави едно тесте с карти тук и каза да го предам на Нанси като подарък, когато я видя, защото тя беше болна тогава и не дойде на работа. Каза, че някога е бил фокусник в цирк. Май искаше да я заведе в дома си, за да я научи на няколко трика. — Донован се подсмихна.

— Тестето още ли е у вас?

— Да, така и не се сетих да го дам на Нанси, преди да изчезне. Някъде отзад е.

— Може ли да ми го дадете?

— Зависи.

Хейзъл въздъхна и му подаде празен лист хартия, който чрез илюзия приличаше на банкнота от петдесет долара. Донован се ухили и го взе.

— Ей сега ще го донеса.

— Нека само ви попитам нещо първо. Нанси е работела за вас и очевидно Грейвс я е тормозел. Защо не сте се намесили? Защо не му казахте да спре или да си тръгне?