Искрено ваш Шурик [bg]

По това време Бърза помощ вече беше откарала Шурик. По пътя към болницата той дойде на себе си и с едва шаващ език помоли да се обадят вкъщи на майка му и да й предадат, че с него всичко е наред. Седналият до него лекар толкова се трогна от синовното внимание, че след като предаде Шурик в спешното отделение, веднага се обади по телефона на Вера Александровна и й съобщи за произшествието.

От „Склифосовски“ се обадиха след дванайсет по обед. Съобщиха й, че Шурик е получил лицева травма и вече го оперират вследствие на счупване на челюстта, че днес няма смисъл да идва, а утре сутринта ще може да научи всичко от служба „Справки“.

Отначало Вера Александровна се опита да обясни, че е станала грешка, че синът й си е вкъщи и спокойно спи. Но Мария, която бе чула с половин ухо телефонния разговор, отвори вратата на стаята на Шурик и извика:

— Веруся! Шурик го няма! Не спи!

Любопитна подробност: и по-рано се беше случвало Шурик да не се прибира през нощта. Обикновено се обаждаше и предупреждаваше, макар че в няколко случая бе изчезвал без предупреждение. Но тази сутрин Вера още не бе забелязала липсата му.

Тя седеше до телефона, асимилирайки съобщението. Мария я дърпаше за ръкава:

— Веруся! Какво, какво се е случило? Къде е Шурик?

— В болницата е, оперирали са му челюстта — Вера опря два пръста до брадичката си и почувства там някакво изтръпване.

— Трябва да отидем в болницата — решително заяви Мария.

— Казаха да отидем утре.

— Веруся, а утре ще ни го дадат ли? А той на носилка ли е, или ходи сам? С лъжичка ли ще го храним? А може ли аз да го храня? А ще му сварим ли компот? — засипа я с въпроси Мария.

„Как е могъл да падне така, че да си счупи челюстта? — размишляваше Вера. — Крак, ръка — разбирам, но челюстта? Не, не, те не казаха, че е паднал! Нима се е сбил? Ама, разбира се, сбил се е!“ — и въображението й нарисува картина как хулигани пребиват Шурик и нещо свързано непременно със защита на жена или поне просто на по-слаб човек…

Вера притисна Мария до себе си — тя още изригваше въпроси, но Вера кой знае защо се успокояваше. Неприятното изтръпване се изкачваше от брадичката към горната челюст. Вера потърка бузата си. Трябваше да се поразходят с Мурзик, да подготвят уроците й и някак да доживеят до довечера.

— Утре ще те заведа на училище и ще отида в болницата. А довечера ще сварим компот — Вера целуна Мария по главата, но тя се дръпна и болезнено удари Вера по брадичката:

— Какво, без мен ли? Без мен в болницата? — ревна Мария и Вера се усмихна, като потърка удареното място.

— Добре, добре, ще отидем заедно!

Тя прекара безсънна нощ: болката се разпространяваше по цялото лице, болеше я брадичката, скулата над нея, болката отекваше и в слепоочието. Сигурно задето Мурзик ме удари — предположи Вера. Взе аналгин, след като дълго го търси в аптечката, където всичко беше разположено по старата бабина система, поддържана от Шурик. Дългото търсене в аптечката още повече я разстрои. Мярна й се мисълта: трябва да пратя Шурик до аптеката.