Искрено ваш Шурик [bg]

Тогава каза на Шурик:

— Нали знаеш, Шурик, ние, грузинците, всички поголовно сме или князе, или майстори на спорта. А тъй като дядо ми и до ден-днешен реже лозя в Западна Грузия и няма как да го представям за княз, ще се наложи аз да стана майстор.

Получи званието „майстор на спорта“, завинти значката на синьото си сако и се прехвърли в Института по физкултура. Това беше радикално решение, още повече че спортната кариера изобщо не го интересуваше — защото той обичаше развлеченията, а не монотонния труд, в който награда бяха сантиметри, килограми или секунди. Зле се вписваше в аскетичния свят на спортистите, които може и да разбираха от това-онова, но не и от развлечения…

Криво-ляво Гия завърши института и с връзки, по-точно — чрез подкуп в размер десет бутилки коняк, се уреди треньор в един районен пионерски дом, където водеше цели три секции — по тенис на маса, по волейбол и по баскетбол.

Той посвещаваше свободното си време на разнообразни неспортни игри — питейни, танцувално-музикални и — естествено — любовни. Жените заемаха важно място в игровите му практики. И по нито една от тези дисциплини той не беше дилетант. Алкохолните напитки — от арака до яйчения ликьор, включително напитките, започващи с всички останали букви от азбуката, особено виното — биха могли да станат още една негова професия, ако се беше родил във Франция, където изтънчеността на вкуса и обонянието, хиперспособността на вкусовите рецептори да улавят оттенъците на киселото и сладкото и усетът на носа се ценят едва ли не по-високо от таланта на музикант. Да общува с Гия на питейното поприще, беше голямо удоволствие за Шурик. Дори просто да ходят заедно по бирарии…

От дегустирането на бирата Гия разиграваше цяло представление, с важен вид разкарваше келнерите, като междувременно се правеше и на син на извънредно важна личност… От сядането в ресторант Гия беше способен да извлече несметен брой допълнителни удоволствия, включително разговор с управителя, скастряне на готвача или някаква друга атракция, като например намиране на добре подгизнала хартиена рубла в котлета по киевски… Веднъж в очакване на пъстървата закрепи с помощта на кламер за живо, но безплодно като известната смокиня прашно лимоново дръвче в мижаво буренце малко весело лимонче, което специално си бе донесъл от къщи. Гия сам привлече вниманието на келнера към станалото чудо и всички служители в ресторанта, от чистачката до директора, наобиколиха вълшебното дръвче и се любуваха на плода, който незнайно защо никой дотогава не бе забелязал. На тръгване Гия го свали и го прибра в джоба си, макар че Шурик го умоляваше да го остави на дръвчето.