Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
Семейство Розенцвейг, както и Елизавета Ивановна, разпределяше хората не по националност, не по социален произход, дори не по ниво на образованието, а именно по въпросната неопределена „почтеност“. Впрочем, докато семейство Розенцвейг бяха по еврейски загрижени за зле устроения свят, особено в съветската му част, покойната Елизавета Ивановна не хранеше илюзии относно възможността животът да бъде устроен по-добре в други части на света: на младини тя бе живяла в Швейцария и Франция в разгара на социалистическите увлечения сред прогресивното и образовано съсловие и се бе убедила, че несправедливостта е едно от фундаменталните свойства на самия живот и че всичко, което човек може да стори, е според силите си да осъществява справедливостта в достъпни всекиму рамки… До тази проста идея простодушните Розенцвейгови още не бяха дорасли.
Когато Шурик веднъж се опитваше да обясни на Гия какво именно го привлича у Женя и у целия клан на Женя, Гия се мръщеше, показваше, че не му се слуша, и току повтаряше с пресилен кавказки акцент:
— Слушай, дарагой, не ми говори умни неща, ами гледай какво момиче иде насреща ни! Как мислиш, ще ми даде ли, или няма да ми даде?
И Шурик се разсмиваше:
— Гия, на тебе всяка ще ти даде!
Гия събираше очи към носа си, преструвайки се на дълбоко замислен:
— Прав си, дарагой! И аз така мисля.
И двамата се заливаха от смях. Женя не умееше да се смее като Гия.
Гия беше гений на развлеченията и с възрастта превърна тази си рядка дарба в професия и начин на живот. Веднага след гимназията се записа в технически институт от средна ръка с една-единствена забележителност — първокласна маса за пинг-понг. Край тази маса Гия прекарваше всичките си лекционни часове и бързо стана абсолютен шампион на института. Поканиха го да участва в състезания между институтите и в продължение на една година той получи първи разряд.
Тогава каза на Шурик:
— Нали знаеш, Шурик, ние, грузинците, всички поголовно сме или князе, или майстори на спорта. А тъй като дядо ми и до ден-днешен реже лозя в Западна Грузия и няма как да го представям за княз, ще се наложи аз да стана майстор.
Получи званието „майстор на спорта“, завинти значката на синьото си сако и се прехвърли в Института по физкултура. Това беше радикално решение, още повече че спортната кариера изобщо не го интересуваше — защото той обичаше развлеченията, а не монотонния труд, в който награда бяха сантиметри, килограми или секунди. Зле се вписваше в аскетичния свят на спортистите, които може и да разбираха от това-онова, но не и от развлечения…
Криво-ляво Гия завърши института и с връзки, по-точно — чрез подкуп в размер десет бутилки коняк, се уреди треньор в един районен пионерски дом, където водеше цели три секции — по тенис на маса, по волейбол и по баскетбол.
Той посвещаваше свободното си време на разнообразни неспортни игри — питейни, танцувално-музикални и — естествено — любовни. Жените заемаха важно място в игровите му практики. И по нито една от тези дисциплини той не беше дилетант. Алкохолните напитки — от арака до яйчения ликьор, включително напитките, започващи с всички останали букви от азбуката, особено виното — биха могли да станат още една негова професия, ако се беше родил във Франция, където изтънчеността на вкуса и обонянието, хиперспособността на вкусовите рецептори да улавят оттенъците на киселото и сладкото и усетът на носа се ценят едва ли не по-високо от таланта на музикант. Да общува с Гия на питейното поприще, беше голямо удоволствие за Шурик. Дори просто да ходят заедно по бирарии…
От дегустирането на бирата Гия разиграваше цяло представление, с важен вид разкарваше келнерите, като междувременно се правеше и на син на извънредно важна личност… От сядането в ресторант Гия беше способен да извлече несметен брой допълнителни удоволствия, включително разговор с управителя, скастряне на готвача или някаква друга атракция, като например намиране на добре подгизнала хартиена рубла в котлета по киевски… Веднъж в очакване на пъстървата закрепи с помощта на кламер за живо, но безплодно като известната смокиня прашно лимоново дръвче в мижаво буренце малко весело лимонче, което специално си бе донесъл от къщи. Гия сам привлече вниманието на келнера към станалото чудо и всички служители в ресторанта, от чистачката до директора, наобиколиха вълшебното дръвче и се любуваха на плода, който незнайно защо никой дотогава не бе забелязал. На тръгване Гия го свали и го прибра в джоба си, макар че Шурик го умоляваше да го остави на дръвчето.