![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
„Може да не искам това? Глупости, там е лошото, че го искам… Какво искам? Да ги утеша всичките? Само да ги утеша ли? Но защо?“
И си представяше как всички те го наобикалят, разпознаваеми, но малко изопачени, като в криво огледало: Аля Тогусова с кривнато настрани кокче мазни коси и горестната Матилда с мъртвия котарак на ръце, и Валерия с нейните изтерзани крака и великолепно мъжество, и мършавата Светлана с изкуствените цветя, и миниатюрната Жана с куклената шапчица, и Стовба със строгата физиономия, и златната Мария, която още не бе пораснала, но вече заемаше мястото си на опашката… И зад всички се мяркаше лъвицата Фаина Ивановна, вече в съвършено зверски облик, но обидена и скимтяща, и го обзе такава жал, че той просто потъна в нея… И още в далечината някъде се кълбяха някакви непознати, разплакани, несполучили в живота, дори май нещастни, всичките до една нещастни… С техните клети безутешни раковини… Горките жени… Ужасно горките жени… И самият той се разплака.
Естествено, вече се беше заразил с варицела и вдигна много висока температура, така че Вера извика Ирина и тя пристигна веднага въпреки студа и зимната заплаха отоплителната система да замръзне.
След още едно денонощие Шурик се обрина. Но до този момент Мария вече бе престанала да хленчи. Сега вече тя мажеше пъпките на Шурик и женският й инстинкт, пробуден толкова рано, се устреми по благородния път на грижата за ближния.
Вера преживя тежко тази двойна варицела. Въпреки тежестта си болестта на Мария беше обикновено детско заболяване. Но варицелата на Шурик я потресе дълбоко: той се разболяваше за пръв път, откак живееха без баба му. Обикновено боледуваше тя и гледаше на болестта на Шурик, при това детска болест, като на някаква несправедливост, нарушаване на нейното лично и безпрекословно право да боледува.
Щом пристигна, Ирина веднага направи любимото й влажно почистване, свари голямо количество пилешки бульон и сега те се грижеха за болния с четири ръце. Вера й даваше меките си разпореждания и всичко вървеше гладко и правилно също както когато беше жива Елизавета Ивановна.
48
Единственият приятел, който бе останал на Шурик от училищните години — Гия Кикнадзе, и единственият от института — Женя Розенцвейг, се познаваха благодарение на рождените дни на Шурик, на които редовно бяха канени и двамата, но те трудно мелеха брашно заедно. Женя приемаше Гия като враг: именно такива широкоплещести момчета с яки нозе, с примитивно чувство за хумор и лесно стигащи до жестокост още от малък му бяха причинявали много неприятности. Прекрасно познаваше тази порода хора, леко ги презираше, донякъде се страхуваше от тях и дълбоко в душата си им завиждаше. Завиждаше им не толкова за физическата сила, колкото за стопроцентовото задоволство от живота и от себе си, което излъчваха.
Но относно Гия се заблуждаваше — той не беше нито груб, нито жесток, у него имаше дори известна кавказка грация и обаяние на човек, на когото във всичко му върви. Именно оттам произлизаше непоколебимата самоувереност на Гия.
И Гия не харесваше Женя: Женя не се смееше на простичките, съдържащи сексуални намеци майтапи на грузинеца, държеше се малко високомерно, сякаш знаеше нещо, което не бе достъпно за другите… Имаше още едно качество, което подчертаваше пълната им противоположност: Женя беше типичен неудачник, Гия пък беше от породата на късметлиите. Паднеше ли Женя, все се случваше да е в локва, паднеше ли Гия, намираше на земята чужд портфейл…
Всеки от тях недоумяваше защо Шурик имаше за приятел такова неподходящо момче. А Шурик обичаше и двамата и изобщо не изпитваше нужда да се преструва или да прави нещо, за да се хареса на другия. Ценеше добрите качества на всеки от тях и искрено не забелязваше недостатъците им.
С голямо удоволствие ходеше у Розенцвейг, където винаги чуваше интересни разговори за политика и история, за атомната бомба, за авангардната музика и за непризнатата официално живопис. Тук той за пръв път чу името на Солженицин и получи за тайно и бързо прочитане романа „Раково отделение“, който впрочем не му направи силно впечатление — беше възпитан от френската литература и повече му допадаше Флобер.
В дома на Розенцвейг имаше чувството, че присъстват духът и стилът на баба му: тук цареше същата религиозна „почтеност“ — атеистична, отричаща всякаква мистика и приела за нещо фундаментално определен комплект от скучни и трудноопределими нравствени качества. Само че в семейство Розенцвейг за всичко това се говореше пламенно, темпераментно и много категорично, докато доброто възпитание на Елизавета Ивановна не й позволяваше да натрапва ценностите си толкова гръмогласно.