Искрено ваш Шурик [bg]

Гия не се предаваше дори пред жени:

— Пийваме си. При мозъчно сътресение е много препоръчително. Ами вие какво правите тук?

Шурик мучеше нещо неразбираемо.

— Ясно, разбрах — ехидно избъбри Гия. — Тя има добра душа. Дори си личи от пръв поглед. Но когато мъжете пият, жените си мълчат, нали така?

Светлана се разяри от подобно отношение, но остана, не се предаде. И Гия си тръгна, като остави бутилката под одеялото на Шурик, а Светлана — много ядосана.

Доколкото бе във възможностите му, Шурик гледаше да отдалечи посещението на Вера. А и Вера не беше добре: болката, появила се, когато й съобщиха по телефона за инцидента с Шурик, ту я нападаше, ту отстъпваше. Тя извика лекар от платената поликлиника — той дълго я преглежда и предположи, че има възпаление на тройничния нерв. Предписа домашен режим, да стои на топло и да взема някакво мощно лекарство.

Три седмици Светлана ходеше в институт „Склифосовски“ като на работа и всеки ден даваше на Вера Александровна отчети за състоянието на сина й.

Дори нещо повече: на два пъти Светлана ходи по негова молба при Валерия. Той доста се почуди, преди да я помоли за това, но работата беше спешна, той не разполагаше с пишеща машина и само Валерия можеше да напечата реферата. Втория път Светлана отиде у Валерия, за да вземе залепения плик и да го изпрати по пощата.

Валерия похвали шлифера на Светлана. Светлана й каза, че си го е ушила сама от шлиферен плат, купен точно в тази сграда. Светлана похвали антикварните мебели на Валерия и й съобщи, че не може да понася съвременните. Светлана се стори на Валерия симпатична, но много невзрачна. Светлана от своя страна вътрешно съжали тази пълна, прекалено ярко гримирана инвалидка. А колко тревожни размисли бе причинил на Светлана този маршрут на Шурик…

„На дневна светлина пък ще изглежда като същинска матрьошка, горката“ — помисли си тя.

Никоя от тях не заподозря, че има насреща си съперница.

Вера Александровна не ходеше в болницата. Валяха студени пролетни дъждове, за зимни ботуши вече беше топло, за обувки — рано. Вера нямаше подходящи обувки за дъждовно време. Е, когато изпишат Шурик, този проблем трябва да се реши. Добре ще е да са с каучукова, но не плоска подметка, а на ниско токче.

Вера пишеше на Шурик чудесни дълги писма. Шурик ги запази, натрупани на спретната купчинка, по дни. И Мария му пишеше, а също му рисуваше картинки. Главният им сюжет беше — тя и Шурик на брега на морето.

Светлана се отбиваше у тях за писмата и по молба на Шурик вземаше ту речник, ту самобръсначка, ту дошъл по пощата голям плик.

Вера Александровна оцени Светлана много високо: истинска приятелка и макар че не би могла да се нарече хубавичка, външността й е изящна и изобщо — възпитано момиче. И което е голяма рядкост — много сръчна в ръкоделията. Елизавета Ивановна би я одобрила…