Искрено ваш Шурик [bg]

Прибраха се вечерта страшно уморени. Краката на Мария бяха подгизнали, Вера отново почувства силна болка в бузата, условно казано. За вечеря Мария излезе разплакана и каза, че се е затъжила за майка си. Самата Вера също беше готова да се разплаче поради пълната бъркотия в живота. Да се овладея, да събера сили, да се държа бодро и да противостоя — повтаряше си тя.

В десет часа се обади Светлана. Вместо обичайното кратко „Няма го“ Вера Александровна подробно й описа всички перипетии от деня, като започна от сутрешното обаждане.

— Ама защо не ми се обадихте веднага — много бодро отговори Светлана. — Имам познати в „Склифа“, още утре ще отида и всичко ще разузная.

— Да, това би било прекрасно — зарадва се Вера. — Само че трябва да му занесем едни книги и някакви книжа.

— Ще мина да ги взема, не се тревожете за това.

Вера Александровна продиктува на Светлана адреса и дълго и заплетено обяснява колко лесно може да намери блока им от „Бутирски вал“. Светлана само се усмихваше.

Светлана беше на седмото небе: бе настъпил моментът, когато най-сетне щеше да може да покаже на Шурик и важната му майка на какво е способна.

И наистина й провървя. Макар да нямаше никакви познати в „Склифа“ — а и за какво ли й бяха нужни, след като операцията вече беше направена, — на другата сутрин тя се представи за роднина и говори с хирурга, оперирал Шурик, и той й показа рентгеновата снимка, обясни й какво точно е представлявала операцията и какви са перспективите.

— С тази травма бихме могли бързо да го изпишем, а след шест до осем седмици да му направим повторната операция, тя не е сложна. Но е получил мозъчно сътресение, така че нека полежи тук — каза хирургът.

После Светлана влезе в стаята, където сред бинтованите и гипсирани мъже трудно позна Шурик. Той лежеше по гръб целият в тръбички: едната излизаше от устата му, две — от носа, а под очите му имаше черни подутини. Подлогата, поставена върху одеялото му, допълваше картината.

— Боже мой! Кой те е подредил така? — възкликна риторично Светлана.

Но Шурик не можеше да говори, повъртя пръсти и тя извади бележник и химикалка.

Последвалият разговор се водеше изключително в писмен вид. Шурик горещо й благодари, че е дошла. Помоли я, доколкото е възможно, да отложи посещението на майка му. Написа, че някакъв луд казах или монголец го е сбъркал с някого и насмалко не го е убил.

Светлана изнесе подлогата в тоалетната, оправи леглото, намери дежурната сестра и й даде съвсем правилна сума пари — нито малко, нито много, — за да го наглежда и да проверява всичко ли е наред. После отиде до магазина, където купи кефир, два триъгълни пакета сметана и минерална вода, и се върна в стаята. Когато вече излизаше, в стаята влезе милиционер с бяла престилка върху униформата. Търсеше Шурик. По повод на вчерашния побой. Милиционерът задаваше на Шурик интересни въпроси: дали познава Джамиля Халилова и в какви отношения е с нея…