Искрено ваш Шурик [bg]

Върна се в спалнята — там Егле, сменила обувките с тънки токчета с домашни пантофи с помпон, със сериозна физиономия тъпчеше тесните обувки с вестник. Нещо се бе променило в лицето й. Вгледа се — бяха изчезнали разкошните мигли… Гримът беше измит от лицето. Но веждите отчасти бяха останали.

Разтвори се пеньоарът.

— Ще ми помогнеш ли да се съблека — без намек за игривост попита Егле и Шурик почувства, че не чувства абсолютно нищо. Нито вълнение, нито жалост. И дори се поуплаши.

Свали найлоновата опаковка от Егле. Тя беше пристегната в корсет и Шурик разбра, че предложението да й помогне не беше никаква женска уловка. Стоманената твърдост на тялото й беше причинена от това бельо, което се закопчаваше отзад с малки кукички. Наистина тук беше нужна камериерка. Той разкопча кукичките, гумената обвивка падна и под нея светна тънък гръб, целият на червени вдлъбнатинки от кукичките и шевовете. Един такъв блед нещастен гръб… И веднага го обля жалост и страхът изчезна.

Тя имаше остри нокти и ги разхождаше по тялото му, и го галеше около зърната на гърдите с разпилените си коси, и го докосваше с плътните си устни. Светеше настолната лампа и светлината ни най-малко не й пречеше. Напротив, разглеждаше го с интерес, който той не бе забелязал у нея през цялата вечер. Шурик почувства, че ако това разглеждане и опипване продължат повече, неговата жалост към покритото й с вдлъбнатинки гръбче ще се изпари и той няма да може да се възползва от почерпката, която щедро му бе предложил Гия.

И съкрати всичките тези прохладни изисканости и пристъпи към простия процес. Тя беше достатъчно пияна и идеално фригидна. След известно време Шурик забеляза, че вече е заспала. Усмихна се — жалостта му се изпари. Обърна я настрани, оправи възглавницата под главата й, та да й е по-удобно, и кротко заспа до нея, като успя още веднъж да се усмихне на тъничкото й сумтене, което обещаваше с годините да придобие силата на пълноценно хъркане.

Събуди се малко след девет. Егле спеше, през нощта не бе променила позата си: ръката под бузата, тънките крака, свити в колената. Той забеляза, че пръстите на краката й са необикновено дълги. Ама, разбира се, приказката, която бе чел на Мария, се казваше „Егле — кралицата на смоковете“.

Тихо се облече и без да вдига шум, излезе.

„Е, браво на Гия, почерпи ме с красавица“ — усмихна се Шурик, като си спомни за Валерия, която се радваше на любовта с цялата дълбочина на душата и тялото си и откликваше на всяко докосване с усилено сърцебиене и благодарна телесна влага…

Вървеше от входа към арката и все още се усмихваше, когато го спря едър азиатец с кожено яке:

— Познаваш ли Джамиля?

Шурик престана да се усмихва и отговори учтиво, но разсеяно:

— Джамиля ли? Май я познавам…

— Добре — озъби се онзи и Шурик си помисли, че има лице като от албума на Хокусаи — самурайско, надменно, с плосък, но гърбав нос, — а сега ще познаваш Рашид.