Искрено ваш Шурик [bg]

Жоел се бе увлякла по руската литература още преди да дойде в Русия, и дори се бе опитвала самостоятелно да учи руски език. Живата Русия я очарова и тя, единствена дъщеря на богат винопроизводител, собственик на големи лозя край Бордо, за огромно недоволство на баща си се записа в Сорбоната и напълно се откъсна от семейния бизнес. Вместо да се занимава със счетоводство или работа с клиентите, Жоел се ровеше в текстовете на Толстой. Когато четеше „Война и мир“, й направи впечатление, че френският език на Толстой, огромните диалози между руските аристократи, съществуващи равноправно с руския текст, й напомнят по нещо френския, който говореше руският екскурзовод Шурик. И начинаещата филоложка се заинтересува от този феномен. Впоследствие намери голямо количество фрагменти от френски текстове и в Пушкиновото творчество. И Жоел избра за изследване именно тази тема — сравнителен анализ на френския език у Пушкин и Толстой. Всъщност не я избра от предложени теми, а самата тя я предложи на професора си и той я одобри, като я намери много интересна. Без да предполага, Шурик се оказа кръстник на нейната научна тема.

Жоел се обади на бившия си екскурзовод. Работата на екскурзовод тогава не му бе потръгнала, началството на „Интурист“ не го хареса и повече не го поканиха, така че пред очите му не бяха минали десетки туристически групи и стотици пътешественици и той прекрасно бе запомнил французойката от Бордо, която му бе отворила очите за безнадеждно остарялото състояние на неговия френски. Срещнаха се — до паметника на Пушкин, което изглеждаше символично.

Целунаха се два пъти, както беше прието у тях, но той посегна и за трети — както е прието у нас. И се засмяха — като стари приятели. После се хванаха за ръка и тръгнаха на разходка из града. Стигнаха до стария университет, после слязоха до крайбрежната улица и някак случайно, подчинявайки се на стария си навик, Шурик изведе Жоел отначало до дома на Лиля на „Чисти“, а после направиха един кръг и излязоха при черквата „Иля пророк“ на „Обиденски“. Повъртяха се наоколо, влязоха, постояха, послушаха края на всенощната литургия, после пак излязоха на крайбрежната улица, по Големия каменен мост минаха на другия бряг на Москва река и дълго се скитаха из Замоскворечието. Шурик й показа къщата на „Пятницкая“, в която някога е живял Толстой, и Жоел все повече се влюбваше в града, който сега чувстваше почти като роден.

Тя беше от онази порода странни чужденци — а те бяха доста в онези години, — които бяха очаровани от Русия, от нейната особена откритост и интимност, а Шурик й приличаше на някакъв герой на Толстой — може би на Петя Ростов, а може би на Пиер Безухов.