Искрено ваш Шурик [bg]

— Нима знаете и литовски? — попита бледата блондинка, пърхайки с неправдоподобните си ресници, и Шурик избра нея.

Всъщност не беше в състояние да избира: и четирите бяха едри, че и на извънредно високи токове, с тънки талии, дълги коси и еднакво гримирани лица. Децата на разни народи се кипреха на дивана, преметнали десен връз ляв крак, хванали цигара в лявата ръка и дружно издухвайки дима — седящ кордебалет. Освен това бяха облечени горе-долу еднакво. Литовката, ако човек се повгледаше, не беше красива колкото дружките си. Личицето й беше издължено, носът — леко гърбав, а устата — намазана с червило някак произволно, без никаква връзка с тънките устни. Но с нещо тя беше особено привлекателна — може би с мръснишкия си поглед…

Масата беше отрупана с вино и плодове, нямаше никаква сериозна храна. Шурик сложи на нея шампанското и момичетата се оживиха. Докато отваряше бутилките, Гия му пошепна:

— Истинските проститутки обичат шампанско…

Шурик погледна момичетата с нов интерес: наистина ли? Тези красавици — проститутки? А той бе имал измамната представа, че проститутки са само пияните мърляви мадами край Белоруската гара… Тези обаче… Това променяше нещата…

Пийнаха шампанско и пуснаха музика. Узбечката танцуваше с Гия, Рита излезе в коридора да говори по телефона. Шурик се поколеба малко и покани литовката Егле. Името й беше като от приказка. Прегърна я през гърба — тя беше сякаш изкована от метал. Лъхаше на парфюм, който също навеждаше на мисли за нещо метално. На бялата й шия грееше кехлибар. Благодарение на високите си токове тя малко се извисяваше над Шурик и това също беше необичайно — той беше метър и осемдесет и никога не беше заставал до толкова високо момиче. Вледеняващо душата възхищение обзе Шурик.

— Вие сте просто кралица, истинска Снежна кралица — прошепна Шурик в ухото й, натежало от полиран кехлибар.

Егле се усмихна загадъчно. Музиката спря, Гия наля останалото шампанско в чашите на момичетата. Молдованката поиска коняк. В стаята влезе Рита и доста високо каза на узбечката:

— Джамиля, Рашид те търси из цяла Москва.

Джамиля-Аня сви рамене:

— Какво ме засяга? Вече втора година ме търси… Като си няма друга работа…

Молдованката си доля коняк. Когато пиеше, грозно отмяташе глава назад.

На вратата се позвъни.

— Родителите ти ли? — учуди се Шурик.

— Не, те са на театър. Ще се приберат към единайсет. Това е Вадим.

Влезе Вадим, едър и важен. Пейзажът веднага се промени — сякаш бе дошло солидно мъжко подкрепление. Джамиля и молдованката се оживиха, но Вадим веднага хвърли око на молдованката.

— Анжелика, ти си на сцената — изкомандва Гия и молдованката, без да пуска чашата, увисна на врата на Вадим…

Към десет и половина се заприготвяха за тръгване. Вадим отведе съвършено пияната Анжелика.

— Мадамите имат терен — прошепна Гия на Шурик. — Лично аз го уредих, на булевард „Мир“. Така че те черпя. Такси ще хванеш най-лесно от отсрещния тротоар.