Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Мамка му! — възкликна Девън.
— Няма майтап — съгласи се Бългър.
За последно Девън беше видял картините, когато ги навиха и ги наредиха на купчина върху една маса в сервиза на Мърфи. Сега бяха поставени в сандъка и изглеждаха в превъзходно състояние.
— Мислех, че Ирландеца е платил за тях — каза Девън.
— Плати. Опитахме се на два пъти да ги прекараме през границата, но положението беше прекалено напечено. Пазя ги тук за нашите приятели, докато стане безопасно да си ги вземат. През това време ще трябва да се погрижим за тях. Ако не се развият рулата, боята ще се напука — отвърна Бългър. — Този сандък ги предпазва от влагата. Ако се развалят, стават безполезни и няма да струват нищо.
— Откъде взехте сандъка?
— Имам един познат. Накарах го да го направи. Повече от това не ти трябва да знаеш. А сега ми подай картините една по една.
След няколко минути двамата прехвърлиха картините от единия сандък в другия. Бългър затвори капака и го заключи. После се обърна към Девън, стиснал ножа си в едната ръка и ключовете в другата. Ножът застрашително проблясваше в ръката му.
— Има три комплекта ключове за това място — каза той и хвърли единия ключ на Девън. — Сега ти имаш един и аз имам един.
— А третия?
— Не се притеснявай за третия. — Без предупреждение Бългър сграбчи Девън за шията и го събори на земята. — Само да си помислиш, че можеш да ми извъртиш номер, ще сторя с теб такива неща, каквито не си сънувал и в най-страшните си кошмари, разбра ли? — Той доближи ножа на броени сантиметри от дясното око на Девън. — Съвсем сериозно те предупреждавам.
— Не разбирам. Защо ми е на мен ключ? — попита Мали.
— Защото ако ме няма и ако се появят ирландските ни приятели и си поискат плячката, някой трябва да им я даде.
— Ами третият човек?
Бългър се изсмя.
— Той не е в състояния да помогне на приятелите ни. — Мафиотът отново стана сериозен. — Само тримата — каза. — Друго не ти трябва да знаеш. Сигурен съм в третия и съм убеден, че няма да ме предаде. Значи, ако нещо изчезне, ти ще си единственият заподозрян и ще те намеря и накрай света.
— Аз няма да ви прекарам.
Бългър държа ножа до окото на Девън още минута. После се отдръпна и го прибра.
— Добре. Сега ми помогни да върнем шибания сандък в микробуса — каза.
Мали вдигна сандъка.
— Но защо аз? — попита след малко.
Мафиотът се изсмя отново.
— Нямам доверие на хора, които не се страхуват до смърт от мен — отвърна той. — Някои си мислят, че могат да ме изиграят. Мислят си, че ако нещата не потръгнат за мен добре, ще могат да се възползват от възможността. Ти нали няма да го направиш?
Девън наведе очи.
— Не, няма да ви подведа, господин Бългър.
Другият го погледна и се усмихна:
— Веднъж вече ти казах. Викай ми Джими.
Бългър закара Девън до апартамента му и изчезна. Девън не го видя повече. Ден по-късно се разнесе слух, че Министерството на правосъдието е предявило официални обвинения срещу членовете на бандата на Бългър от Уинтър Хил. Самият Бългър бил предупреден от господарите си от ФБР и драснал, преди да успеят да го арестуват. В следващите петнайсет години никой не потърси Девън, за да си прибере картините.
Трийсет и пета глава
Девън свърши с дългия си разказ. Той седеше на продънения диван, посърнал, с отпуснати рамене. Адвокатът се бе настанил на дървен стол. Козловски стоеше прав, подпрян на стената.
— Значи ти си отправил офертата, че продаваш картините — каза Фин.
Девън кимна.
— Преди две седмици. Отидох до склада. Извадих картините и ги фотографирах, изстъргах няколко парчета боя, за да имам доказателства, и ги прибрах в сандъка. После разпространих слуха, че картините се продават.
— И ти си се обадил на ченгетата, за да ги предупредиш за кражбата в магазина на Гилберачи? Нарочно си искал да те арестуват.
Девън кимна отново.
— Не знаех какво да правя. Когато всичко започна, си мислех, че единствената заплаха е Бългър, и си казах, че рискът си струва, защото той надали ще се върне. Но след като пуснах мълвата за картините, подочух на няколко пъти, че някакъв ирландец пристигнал в града и ги търсел. Досетих се, че това е моят човек. Познавах го отпреди деветнайсет години и знаех колко е откачен. Изпаднах в паника. Казах си, че ще е най-безопасно за мен да остана в затвора, и бях сигурен, че ти ще можеш да ме отървеш от затвора, когато нещата се поуспокоят. Струваше ми се най-логичното решение на проблема.