Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Ако се съдеше по описанието, което Йегура му направи, Фон Комер не беше от близките му приятели. Определено не беше човекът, когото той самият би използвал като посредник, макар и за по-незначителни начинания, свързани с изкуството, от тези, с които Ериксон очевидно се е захващал. Като изкуствовед той знаел съвсем малко повече от някой интересуващ се любител, според Йегура. Нищо че имал известни познания по шведска живопис от деветнайсети и двайсети век, а също така и разбирал нещичко от мебели и антики от по-стари времена. Освен това не бил особено симпатичен като човек. Горделив, ограничен, а на всичко отгоре и недискретен. И, разбира се, беден като църковна мишка.

— Нито пари, нито имущество, нито земи — обобщи Йегура. — Още един от тези мизерни благородници, които се размотават напред-назад с вирнат нос и бръщолевят небивалици.

— А мошеник? — попита Бекстрьом. — Той би ли могъл да се опита да измами такъв като Ериксон?

— Напълно съм убеден, че вече го е направил — каза Йегура. — Видях го в очите на Ериксон, докато му разказвах как стоят нещата с иконата на Верешчагин.

— За колко пари става въпрос? — попита Бекстрьом, кимна и отпи глътка бира.

— Един милион — отвърна Йегура, — с толкова го е излъгал, имам предвид. Грубо — повтори той и избърса тънките си устни с ленената си салфетка.

— Защо мислиш така? — попита Бекстрьом, който по някаква причина в същия миг се сети за онзи плик с почти един милион в брой, който колегата му Ниеми беше открил в бюрото на Ериксон. Дали това не беше третата сламка, която старият му познат Йегура добавяше към нарастващата купа?

— Трите предишни икони, които той е продал — каза Йегура. — Проверих какво е получил за тях. Първата е продадена в Тръжната камара в Упсала миналата есен за малко над двеста хиляди шведски крони. Втората е продадена в „Буковски“ в Стокхолм точно преди Коледа за седемдесет хиляди. А третата, значи, сега в началото на годината на един специален търг за руско изкуство, проведен в Хелзинки. Спомням си, че достигна цена от над двеста и петдесет хиляди шведски крони, което ни дава средна цена за тези три предмета от около сто хиляди шведски крони след приспадане на комисионите на тръжната фирма. За посоченото ценово ниво стандартната комисиона е двайсет процента без ДДС, за сведение.

— А свети Теодор?

— Ударили му чукчето на сто четирийсет и пет хиляди и петстотин английски лири, което съответства приблизително на един милион и четиристотин хиляди шведски крони според актуалния курс към тогавашния момент. След приспадане на комисионата, ДДС и другите разходи по продажбата, слизаме до един милион и сто хиляди шведски крони. Ако предположим, че Фон Комер е забравил за тази малка подробност с лирата и е решил да отчете сделка за сто и петдесет хиляди шведски крони, когато е уреждал сметките си с Ериксон, то неотчетената разлика възлиза на почти един милион — обобщи Йегура.