Златният бряг [bg]

— А защо постоянно стоеше с очила? Бързо отговаряй.

— За да не може Франк да ме удари.

— Отлично. Ти си луд, знаеш ли.

— И кой го казва само!

Сюзън си допи водата и тръгна към вратата.

— Уморена съм. Ще са качиш ли?

— След малко.

— Лека нощ. — Тя се поколеба за миг, след това се извърна към мен. — Обичам те.

— Благодаря.

Седях на масата, наблюдавах мехурчетата в чашата с газирана вода и слушах стенния часовник.

— Убийства — казах на себе си. Но той не е извършил онова убийство. Вярвах му. Бе извършил една дузина углавни престъпления, между които вероятно и убийства. Но не и онова убийство.

Както вече казах, бях имал предчувствието, че един ден с Франк Белароса ще отидем по-далеч от разговорите за зеленчуци. Но с това се изчерпваше предсказанието ми. Отсега нататък — от момента, в който останах да изпия онова последно питие с него, вместо да си тръгна — действах на своя отговорност.

Гледайки назад към тази вечер, си спомних, че ако Сюзън ми бе казала, че е прекарала ужасна вечер и че иска да стои настрана от семейство Белароса, тогава аз щях да направя точно това. Но, чудно, лейди Станхоуп възнамеряваше да рисува Алхамбра, което щеше да я постави в почти ежедневни контакти с дон и дона Белароса. Вероятно е трябвало да предвидя опасностите, които крие такава една ситуация, и може би съм ги предвидил, но вместо да настоя пред Сюзън да оттегли предложението си за картината, аз не казах нищо. Очевидно и двамата сме отговорили на нежеланото внимание на Белароса поради свои собствени причини: аз, защото видях едно предизвикателство и защото исках да покажа на Сюзън, че съпругът й не е просто един скучен адвокат, а че и в него вероятно има нещо зловещо, а Сюзън, защото… е, тогава не знаех защо, но го разбрах по-късно.

Така че това беше една поредица от събития — инцидентът в плевника, случката на тенискорта и след зимната скука, обхванала семейство Сатър, която се бе комбинирала с близостта на Франк Белароса и проблемите му, за да ни събере заедно. Такива неща се случват, колкото и невероятно да изглежда, и ако някога се образува дело за оставане верен на собствената си същност, тук бяха доказателствата.

Но всичко това са размишления след събитието. В онази нощ умът ми беше замъглен, а здравият ми разум бе повлиян от това, че имах нужда да докажа нещо. Което идва да покаже, че не бива да оставате до много късно на гости през седмицата.