Игри за милиарди [bg]

Морган се приближи още повече до монитора и не можа да се сдържи — разсмя се. Ха — помисли си, беше решил, че това е останало в миналото, нали, мръсно копеле! Съвършеното престъпление, съвършено потулено, съвършено забравено. Аха! Ето я Едит, изпълзява от водния си гроб, идва да търси възмездие!

Уолърман въртеше нож за хранене върху масата — трескав опит да потисне еуфорията си. След толкова много години, през които беше мечтал да си го върне на Джак, години на търсене, надежди и очакване, моментът най-накрая беше дошъл. Морган се възхити от начина, по който Уолърман повдигна въпроса — импулсът да изстреля всичко веднага, да го натика в лицето му сигурно го измъчваше сериозно. Искаше му се да издържи колкото може повече, да остави Джак да осъзнае напълно всички кошмарни последствия. Нека се пържи и страда.

След малко Лу каза:

— След като ти си отиде, проверих всичко — документацията ти, компютъра ти, извлеченията на клиентите ти. Бива си те, Джак. Не си оставил нищо.

Джак като че ли въздъхна.

— Жалко, че си губил времето си. Винаги си бил идиот.

— Е, почти нищо — продължи Уолърман, който все още въртеше ножа и не гледаше Джак в очите. Все пак успя да пусне в гласа си нотка на загриженост. — Няколко месеца след това участвах в конференция на инвеститори и се отегчавах до смърт, когато ми хрумна свежа идея.

— Стига, Лу. В Принстън завърши с измама, в „Примо“ крадеше идеи за инвестиране. Няма да различиш свежата идея, дори и да е на коленете ти.

Уолърман се усмихна на обидата.

— Дали Джак не е пропуснал нещо? Да не е догледал нещо? Виждаш ли, беше се превърнал във фикс идея за мен. Не можех да те извадя от ума си — ти избяга с милионите, а ме остави в онази гадна фирма, пълна с алчни боклуци, подлеци и лъжци.

— Замисли се, Лу. Може би там ти е било мястото?

Уолърман като че ли пак се зарадва на обидата. Това беше моментът на неговия триумф и нямаше да допусне Джак да му отнеме удоволствието.

— Тогава ми хрумна.

— Фантастично! Защо не ми кажеш какво според теб съм пропуснал?

— Пътуванията ти. Веднага щом конференцията свърши, отидох в отдела, който организираше командировките. Рових се в архивите с часове. През годините, когато Едит е трябвало да бъде на онзи кораб, си пътувал доста.

— Вече наистина започваш да ме отегчаваш. — Обаче не изглеждаше никак отегчен.

— Пътувал си до Копенхаген в деня преди пристигането на Едит. Всъщност отседнал си в хотела, в който по-късно е отседнала и тя. Дори си пуснал престоя си за сметка на фирмата. Какво си правил там, Джак?

— Това се нарича добро отношение към клиент. Уреждах подробностите около пътешествието на Едит.

— Колко мило. Определено си похарчил купчина пари през служебните кредитни карти. Повече от двайсет хиляди за женски дрехи, други пет за луксозни куфари. Ако те интересува, имам копия от фактурите.

— Не ме интересува. Свърши ли?

— Едва ли. Виждаш ли, питах се, защо му е на Джак да купува тези дрехи и вещи за една старица, която има толкова много пари? После си отговорих — не е било заради нея.