![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Ако тя пожелаеше да му помогне сега, щеше да е незаменима. Може би щеше и да го подслони за една нощ.
Името й не фигурираше в настолния му бележник с адресите. Не беше възможно да им е известна като негова приятелка. При нея щеше да бъде в безопасност поне за една нощ.
Стоун се огледа из кафенето, подозрителността му вече се бе превърнала в инстинкт. Отчаяно се нуждаеше от помощта на Пола Сингър, но не биваше да допуска да го проследят до нея.
Слава богу, не беше трудно да я открие, имаше я в телефонния указател. Апартаментът й се намираше на Бари стрийт, в северната част на Чикаго, район особено гъсто населен от професионалисти с младежки вид. Когато късно следобед стигна до жилището й, тя, разбира се, не си беше вкъщи. Налагаше се да чака. Седя в едно кафене, докато келнерката не му даде да разбере, че присъствието му вече не е желателно.
Случи се така, че Пола се прибра чак към девет. Беше облечена в добре ушит костюм в цвят бордо черно палто от туид и спортни обувки „Рийбок“. В колежа неизменно се бе обличала в памучно яке, дънкова пола и калци, а сега цялата беше хладен, устремен нагоре професионализъм.
Като крепеше чантата с документи и малък плик с покупки, Пола пъхна ключа в ключалката на предната врата. Стоун я гледаше от сянката няколко крачки встрани.
— Пола — каза тихо той.
Тя подскочи и изпусна чантата.
— Господи, кой е?
— Чарли Стоун.
Пола погледна в посоката, откъдето идваше гласът, и най-после го видя.
— О, Боже мой. Боже мой! Това си ти! — Тонът й не беше радостен. Беше ужасена. — Моля те, недей!
Поразен, Стоун разбра какво има предвид.
— Зная какво си чула, Пола. Това е лъжа. Ти ме познаваш. Трябва да ми помогнеш. — Опита се да прогони отчаянието от гласа си, но то се усети. — Помогни ми, Пола!
Тя неохотно отвори вратата и му махна да влезе.
— Ял ли си?
— Не — отвърна Стоун.
— Чакай да погледна какво имам в хладилника. — Първоначалният ужас на Пола се бе сменил с предпазлива сърдечност, очевидно Стоун я бе убедил. Беше му предложила да остане при нея. — Аз всъщност не готвя, знаеш ли?
Кухнята й беше миниатюрен тесен бокс. Имаше прозорец с плот, през който се сервираше. За да се храниш, трябваше да седнеш на високите табуретки от другата страна на бара. Напомняше му къщата на Мери Ричардс от „Шоуто на Мери Тейлър Мур“. Стоеше до нея и се опитваше да не й пречи, докато тя печално гледаше в празния хладилник. Накрая откри в него опаковка замразена храна — пиле със сирене пармезан.
— Виж, тук няма нищо по-така. Надявам се, ще се съгласиш да си разделим това — каза тя и пъхна пилето в микровълновата фурна. Въпреки напереното си държане, изглеждаше объркана. — Искаш ли нещо за къркане? Съжалявам, но нямам вино. Скоч или нищо.
— Скочът ще свърши работа. Пола, утре сутринта най-напред трябва да ми намериш един нерегистриран телефонен номер и адреса на същия човек. Сигурен съм, че имаш възможност да го направиш.
Тя наля питието.
— Виж — каза тя неуверено; — не зная как да ти го кажа. Чух за това, което се е случило. Как е бил намушкан с нож и прочее. Във вестниците те наричаха „укриващ се“. Всички говорят за убийството.
Стоун забеляза, че Пола стои на известно разстояние от него.
— Надявам се, не го вярваш.
— Не зная какво да мисля. Ако ти ми кажеш да не вярвам, няма да вярвам. Искаш да ти намеря някакъв телефонен номер — добре, ще го намеря. Но трябва да ми обясниш някои неща. Например какво правиш? И защо си тук? Зная, че си дошъл, за да се скриеш. Досещам се.
— Само за една-две нощи — рече Стоун. — Само докато се свържа с това лице, което може да ми помогне. Не искам да ти създавам каквито и да било неприятности, повярвай. Но никой не знае, че си ми приятелка…
— Благодаря.
— Нямах това предвид. Знаеш го.
— Зная. Но от кого бягаш? Какво по дяволите се е случило в действителност, Чарли?
Микровълновата фурна изсвири и Пола извади пластмасовата табличка. Като махна целофана, от пилето се вдигна облак нара. Грижливо раздели на две порцията, сложи неговото парче в чиния и започна да яде от табличката. Редуваха хапките пиле с глътки скоч. Пола беше седнала съвсем близо и краката й се допираха до неговите.
Стоун нямаше желание да й казва за връзката си с „Парнас“, с ЦРУ. Тя смяташе, че работи в Държавния департамент в Ню Йорк и се занимава с анализи за Съветския съюз. Не счете за нужно да я поправя.