Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
„ Фасио дьо Дюилие и Нютон определено са правили съвместни експерименти с алхимия в Кеймбридж. Кореспонденцията им по време на заболяването на Фасио през 1692 загатва, че са се натъкнали на вещество или са постигнали резултати, които на всяка цена са искали да запазят в тайна. „ Цитатът беше от книгата на Майкъл Уайт за Нютон - „Тихият магьосник“.
„Фактът, че двамата са поддържали известна връзка дори и след като Нютон официално се дистанцира от Никола Фасио дьо Дюилие поради принадлежността му към окултна група, наречена „Пророците от Севените „, чиито членове като цяло били френски бежанци, не може да означава друго, освен че ги е свързвала някаква
тайна - може би завинаги. Трудно е да се узнае дали тайната е била алхимична, окултна или от друг вид, защото ако са съществували издайнически документи, те със сигурност са били изгорени от Нютон, когато малко преди смъртта си е „подреждал“ книжата си. „ Предизвикателната статия на Фиф в „Хисторикъл Сайънс Нюз“: Нютон- гениален или луд, еретик или християнин.
Евен остави копието, понеже „водопроводчикът“ спря компютъра и се изправи.
- Е, и той е чист. Искаш ли да инсталирам детектор на телефона?
- Хм... за какво служи той?
- Ще те предупреди, ако те подслушват, чисто и просто една лампичка ще светне червено, ако чужди уши се намърдат на линията.
- Но ти не го ли провери току-що?
- Да, но през нощта някой може да дойде и да се свърже. Видях, че кабелът на телефона влиза в къщата изпод този прозорец. Достъпен е за човъркане от онзи, който иска да подслушва. - Мъжът вдигна вежда въпросително и Евен кимна. Поулсен зарови в кутията с инструменти и извади малка бяла кутийка с жица, която свърза за телефона. След няколко минути се изправи и затвори кутията. Изглежда най-сетне беше готов.
- А мобилния?
- Никога не го използвай за тайни разговори. Мобилните телефони са сравнително лесни за подслушване, невъзможно е да ги подсигуриш на сто процента - изръмжа той изпод мустака. - Това колата ти ли е? - Посочи червения фолксваген.
- Да. По-точно не. Току-що я взех на заем. Пристигнах с нея тази сутрин, така че е вън от опасност. - Изведнъж Евен почувства непреодолим порив да разкара мъжа от къщата си и да слезе до града.
Онзи кимна и излезе в коридора.
- Не се казваш Фин Поулсен - отбеляза Евен, когато мъжът бе на път към входната врата.
Фин Поулсен се ухили през рамо.
- И ти не си се блъснал във врата. - Евен заключи след него и влезе да вземе ключовете за колата и малкото ключе.
Както винаги в центъра беше трудно да си намери свободно място за паркиране, но в крайна сметка успя да сбута костенурката между едно BMW и един мерцедес на улица „Кралица Мауд“. Чудесна компания, помисли си и забърза към пощата на Вика. На гишето на консултанта се бе събрала опашка от хора, чакащи да получат своите пратки. Евен ги подмина и закрачи между пощенските кутии. Оттам излизаше дама с куфарче за документи. Възрастен мъж бе отворил кутията си и отделяше пощата от рекламите, които мяташе ожесточено в пластмасова кофа. Останалата кореспонденция прибра в черна папка, заключи вратичката и излезе. Евен Затърси номер 1284.
Очевидно бе, че 284 + 1000 трябваше да значи 1284, и тъй като нямаше указания за друга пощенска станция, близко до ума беше да предположи, че Май отново бе използвала тази на Вика. Евен не разбираше само защо й беше да дели числото на две, но може би в качеството си на любознателна ученичка на Нютон искаше да заблуди евентуални любопитни или шпиони.
Ето! 1250-1299. Малко над средата намери 1284 и пъхна ключето в ключалката, готов да завърти - и скоро му се наложи да пусне ключето, за да не го пречупи в еуфорията си. То издрънча на пода. Погледна номера изненадан, вдигна ключа и пак намери кутия 1284. Бавно и предпазливо, сякаш темпото бе провалило първия опит, той пъхна ключето в дупката, натисна... Но не, не влизаше докрай. Безспорно ключът бе погрешен - или ключалката.
Глава 63
Женева
Силен северен вятър духаше по Женевското езеро и върлуваше из града, та минус десетте градуса в ноемврийския въздух се усещаха като минус двайсет. Слънцето беше ниско на запад и скоро щеше да се скрие зад заснежените планински върхове. Гледката към езерото и планините зад него бе, меко казано, пленителна и Май-Брит се чудеше дали да не доведе Фин-Ерик и децата тук през лятната ваканция. Да направят разходка с парахода, да седят на палубата на лятното слънце с чаша червено вино, докато децата обикалят наоколо и се забавляват... Обърна гръб на вятъра и потърка изстиналия си нос с кожената си ръкавица. Най-напред трябваше да дойдат пролетта и лятото.