Фурията на Първия лорд [bg]

— Крайно време беше — прошепна тя.

— Оставям те само за един час, жено — каза той с треперещ глас. — И те намирам да тичаш наоколо с по-млад мъж.

Тя приглушено се засмя, смехът й заплашваше да се превърне в ридания, и го прегърна за още няколко минути. После нежно го отблъсна и той се изправи, вдигайки я на крака.

— Не сега — каза тя. — Наоколо има още няколко.

От време на време те чуваха приглушеното ехо на действаща в близост магия. После над покрайнините на града се издигна смесен с дим и огън облак прах и се разнесе протяжен рев.

— Още взети призователи? — каза Бърнард. — Защо са тук?

— Дошли са за граждани — отвърна Амара. — Поне един от тях беше наблизо, скрит зад воал. Удари ме достатъчно силно, за да успее другият да ме настигне.

Когато тя млъкна, над тях се изви вятър и се появиха два тъмни силуета, с трептящи върху стоманата отражения, искри от време на време прескачаха между тях. Други двама се стрелнаха след първата двойка, насочвайки се към тях под различни ъгли и височини. Няколко секунди по-късно високо над главите им се появиха множество нажежени до бяло огнени сфери и веднага избухнаха в серия от експлозии. Последваха отдалечени, насечени взривове. После поредица от тъмносини ивици отговори на сферите, проблясвайки в обратната посока. Няколко мига по-късно прозвуча съскане, сякаш дъждовна буря удря по горещ тиган.

— Кървави врани — изпъшка Бърнард. — По-добре да се махнем оттук възможно най-бързо.

— Не — каза Амара. — Това са добри знаци.

Бърнард се намръщи. Амара уморено посочи към небето.

— Вражеските призователи трябваше да работят тайно и да унищожават нашите граждани един по един, издебвайки ги, докато те се опитват да помогнат на града. Вероятно точно това са правили през последния половин час или повече, преди да се появя аз. И ако сега се води открита битка, това означава, че тайната операция на врага вече не е тайна. Лейди Плацида сигурно е изпратила съобщение до нашите граждани.

Бърнард се усмихна.

— Може би. Или може би половината вражески призователи правят шоу, докато останалите се крият в очакване на възможност да нападнат от засада разсеяни граждани.

Амара потръпна.

— Коварен човек си ти — после погледна към площада, отново към Бърнард, и попита: — Какво правиш тук?

— Гледам Акватайн — гласът му беше тих и напълно безучастен. — Сингуларите му бяха нападнати от нещо зловещо с размерите на бикоподобна фурия. Тези, които можеха да ходят, трябваше да измъкнат другите, които не можеха. И го оставиха съвсем сам.

— Гледаш го — тихо каза Амара. — Но не го защитаваш.

— Точно така.

Амара прехапа устни:

— Въпреки лоялността, която всеки гражданин дължи на короната и нейните наследници.

Пръстите на покритата с кръв дясна ръка на съпруга й се свиха в юмрук.