Мозайка от убийства [bg]

— Коя е Клеър? — попитах аз.

— Сестра му.

Джеймс стоеше до мен и надничаше в дневника.

— „Веселия моряк“ е в Орфорд. Тя живее там.

— Предполагам, че не знаеш паролата за компютъра му?

— Напротив. Знам я. „@икус“.

Името на детектива, но изписано със знака „@“, който се произнася по същия начин като първата сричка от „Атикус“. Джеймс включи компютъра и набра паролата.

Няма нужда да навлизам в подробности за компютъра на Алан. Не ме интересуваха нито съобщенията от електронната му поща, нито историята на посещаваните сайтове в търсачката му, нито фактът, че беше обичал да играе на „Скрабъл“ по интернет. Интересуваше ме единствено ръкописът. Беше работил на програмата „Уърд“ за операционната система на „Макинтош“; не ни отне много време да открием последните му два романа — „Рози за Атикус“ и „Атикус Тип пътува в чужбина“. За всеки от тях имаше по няколко версии на ръкописа, включително и онези, които му бях изпращала аз, с последните редакции по текста. Но в нито една от папките и документите на компютъра му нямаше и една дума от „Мозайка от убийства“. Като че ли всичко, свързано с последната му книга, беше съзнателно изтрито от компютъра.

— Това ли е единственият му компютър? — попитах аз.

— Не. В Лондон има още един, а освен това имаше и лаптоп. Но това е компютърът, който използваше за книгата. Сигурен съм.

— Дали е възможно да е записал ръкописа на флашка?

— Честно казано, не знам дали изобщо някога съм го виждал да използва такова устройство. Но предполагам, че не е невъзможно.

Двамата се заехме да претърсваме стаята. Прегледахме съдържанието на всеки шкаф и всяко чекмедже. Джеймс проявяваше видимо желание да ми помогне. Открихме разпечатки от всички романи за Атикус Тип, с изключение на последния. Имаше бележници, в които бяха изписани дълги откъси с химикалка или писалка, но от тях необяснимо липсваше каквото и да било, свързано с „Мозайка от убийства“, като че ли премахнато нарочно. Все пак намерих нещо интересно: разпечатано, но неподвързано копие от „Пързалката“ — онзи роман, за който ми беше споменал Чарлс, но не беше пожелал да публикува. Попитах Джеймс дали мога да го взема за малко и го отделих настрани, за да го отнеса със себе си. Имаше цели купчини вестници и стари списания. Алан беше събирал всичко, написано някога за него: интервюта, биографични статии, рецензии (когато са били положителни) — пълен архив. Всичко беше подредено много старателно. Един от шкафовете беше отделен за канцеларски материали — пликове, подредени по големина, пакети бяла хартия, още бележници, найлонови папки за документи и пълен комплект от различни размери самозалепващи се листчета за бележки. Но нямаше и следа от флашка, а и да имаше, подобно устройство сигурно щеше да бъде твърде миниатюрно, за да го забележим сред всичко останало.