![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Значи си я чел, така ли? — попитах го аз отново.
Той поклати глава.
— Не. Знаех, че Алан работи по нея. Затваряше се в кабинета си по цели часове. Но той никога не ми показваше нищо, преди да е завършено. Честно казано, дори не знам дали я беше завършил. При обичайни обстоятелства щеше да ми даде да я прочета, преди да я покаже на някой друг, но заради онова, което се случи между нас, може да е решил да не го прави. Въпреки това не знам защо не бях разбрал дали е завършил новата си книга. Обикновено познавах момента, в който е стигнал до края.
— Как?
— Започваше отново да се държи човешки.
Искаше ми се да разбера какво се беше случило между тях, но вместо това го попитах дали мога да разгледам кабинета и евентуално да потърся липсващите страници. Джеймс нямаше нищо против и двамата излязохме заедно от кухнята.
Кабинетът на Алан беше точно до кухнята, което беше логично. Така, ако му се е приисквало да спре за малко — за да хапне или да изпие едно питие — не му се е налагало да се отдалечава много от работното си място. Беше голямо помещение, в самия край на къщата, с прозорци от трите страни, а в средата на стаята беше изградена основата на кулата. Централно място в помещението заемаше едно стълбище с формата на спирала, което сигурно се изкачваше чак до върха на кулата. На две от стените имаше библиотеки с книги, и първата се оказа изцяло заета от книгите на самия Алан — деветте романа за Атикус Тип, преведени на тридесет и четири езика. Според текста на задната корица на книгите му (който съм написала аз), те са издадени на тридесет и пет езика, но това включваше и английски език, на който са написани, а Алан обичаше по-кръгли цифри. По същата причина тиражите му в целия свят бяха закръглени на общо осемнадесет милиона — число, което, общо взето, си измислихме от въздуха. В кабинета имаше бюро, изработено по поръчка, и работен стол, който изглеждаше скъп: от черна кожа, с ергономичен дизайн и подвижни части, на които да обляга ръцете си, врата си и гърба си. Истински стол на професионален писател. На бюрото имаше компютър — „Епъл“ с диагонал на екрана от двадесет и седем инча.
Кабинетът будеше любопитството ми. Мислех си, че влизането в него беше най-добрият начин да вляза в главата на Алан Конуей. И какво ми подсказваше този кабинет? Ами като начало — той явно не беше от кротките, които се надяват да наследят земята. Всичките му награди бяха изложени на показ. Прочутата писателка Ф. Д. Джеймс му беше изпратила писмо, в което го поздравяваше за книгата му „Атикус Тип пътува в чужбина“, и той го беше сложил в рамка на стената. Освен това се виждаха снимки, на които той беше заедно с принц Чарлс, Дж. К. Роулинг и (донякъде необяснимо) с Ангела Меркел. Освен това очевидно беше работил методично. Химикалките и моливите, бележниците, папките, изрезките от вестниците и всички останали елементи от оборудването на един писател бяха подредени внимателно, без усещане за хаос. Имаше една лавица със справочна литература: „Кратък оксфордски английски речник“ (в два тома), тълковен речник, „Оксфордски речник на цитатите“, речник с прочути фрази и енциклопедии по химия, биология, криминалистика и право. Книгите бяха подредени като войници. Освен това имаше и събраните произведения на Агата Кристи — около седемдесет романа с меки корици, които бяха подредени в хронологичен ред, поне доколкото можех да определя от пръв поглед, и започваха с „Аферата в Стайлс“ — първият роман за Еркюл Поаро. Направи ми впечатление, че им беше отредено място сред справочната литература. Той не ги беше чел за удоволствие: беше ги използвал за работа. Алан се беше отнасял напълно делово към писането. Наоколо не се виждаше нищо, което да го разсейва от работата му или да няма видимо отношение към нея. Стените бяха бели, а мокетът на пода — в неутрално бежово. Това беше работен офис, а не уютен кабинет с библиотека.
До компютъра имаше бележник с кожена подвързия и аз го отворих. Неволно се запитах какво точно правя. Действието ми беше продиктувано от същия рефлекс, който ме накара да снимам следите от автомобилни гуми в градината. Дали не търсех улики? Зад корицата на бележника беше пъхната една страница, откъсната от някакво списание. Беше черно-бяла фотография — кадър от филма на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“, излязъл по кината през 1993 година. На снимката се виждаше актьорът Бен Кингсли, приведен над една пишеща машина.
— Какво прави това тук? — попитах аз, като се обърнах към Джеймс Тейлър.